Ролята на мъжа в инвитро процеса: подкрепа, партньорство, присъствие

Когато говорим за инвитро, обикновено фокусът пада върху жената – тя преминава през хормоналното лечение, процедурите и изследванията. Но този път не е само неин. Това е път на двойката. Мъжете също са част от преживяването – със своите страхове, очаквания, надежди и понякога – тиха болка. Често обаче те остават в сянка, защото културните очаквания, вътрешните убеждения или самият контекст ги поставят в ролята на „подкрепящи отстрани“.

Какво преживяват мъжете?

Инвитро пътят засяга не само тялото на жената, но и психиката на двамата партньори. При мъжете емоциите често са по-тихи, по-малко изразени, но не по-малко интензивни. Вината, че не могат да „помогнат достатъчно“, тревожността около успеха на процедурата, усещането за безпомощност или пък собствените репродуктивни затруднения – всичко това се натрупва.

И често остава неизразено, защото:

• вярват, че трябва да бъдат „силни“ и стабилни за партньорката си
• не искат да „натоварват допълнително“
• липсва им пространство, в което да говорят свободно

Резултатът е вътрешна изолация – и у мъжа, и понякога и в двойката. Но колкото повече мълчи един от партньорите, толкова по-самотен става и другият.

Каква може да бъде тяхната роля?

Ролята на мъжа не е просто да „присъства“ или да „помага“. Тя може и трябва да бъде активна и осъзната. Когато мъжете участват в процеса не само като спътници, а като партньори с глас, мнение и преживяване, това променя динамиката в двойката.

Тяхното участие може да се изрази чрез:

• ангажираност с информация и съвместни решения
• емоционално присъствие – не само „рационална стабилност“
• споделяне на собствените мисли, страхове и очаквания
• присъствие на срещи и консултации, когато е възможно
• участие в терапия за двойки 

Активното включване не отменя преживяването на жената, а напротив – създава по-дълбока взаимност и чувство за споделеност. А това е ключово за справяне с трудностите, които инвитро често носи.

Как да създадем пространство за мъжете?

Промяната започва със съзнание и език. Когато говорим за инвитро, важно е да включваме и мъжкия глас – не като „добавка“, а като пълноправна част от процеса. Пространството за мъже не е в конфликт с грижата към жената – то е част от нея.

Ето няколко начина как можем да създадем това пространство:

• Да включваме мъжете в разговорите, прегледите, терапиите, решенията
• Да използваме език, който включва и двамата партньори
• Да създаваме специализирани ресурси и групи и за мъже (към специалистите)
• Да не предполагаме, че мълчанието = спокойствие

Партньорството като ресурс

Инвитро не трябва да бъде преживяване на самота – нито за жената, нито за мъжа. Когато и двамата партньори имат достъп до подкрепа, могат да говорят свободно и да се усещат включени, процесът става по-устойчив. Партньорството не е просто роля – то е източник на сила, емоционална стабилност и надежда.

„Когато пътят е споделен, тежестта не намалява – но тя вече не е само твоя.“ – Стела Хараламбова, репродуктивен психолог

В ежедневието

• Да четат и обсъждат заедно информацията за процедурите
• Да предложат да присъстват на ключови прегледи или етапи
• Да споделят своите емоции, дори когато не знаят как ще прозвучат
• Да се включат в обща терапия или да потърсят лична подкрепа
• Да напомнят и на партньорката, и на себе си: „Не си сама/сам“