Какво да казваме (и какво не) на двойки с репродуктивни трудности

„Успокойте се и ще се получи“ – фраза, която често се отправя към двойки с репродуктивни затруднения. И макар да идва от загриженост, в практиката ми като репродуктивен психолог виждам колко дълбоко и неволно може да нарани.

Съвети, които (не) помагат

Когато една двойка преминава през трудности със зачеването, тя се намира в състояние на продължително напрежение, тревожност, загуба на контрол и често – дълбока емоционална болка. Да бъдеш „спокоен“ в такава ситуация не е просто трудно – това е неестествено. Не е въпрос на воля, а на човешка реакция към реална трудност.

Когато казваме „успокой се“, ние неволно внушаваме, че резултатът (бременността) зависи от това дали човек е достатъчно спокоен. А ако не се случва – значи нещо не е наред с него. Така, вместо да подкрепим, добавяме вина и срам.

Истината: стресът не е основна причина за репродуктивните затруднения. Но липсата на разбиране и валидиране със сигурност прави процеса по-тежък.

Какво се случва в психиката на човека в такава ситуация

Двойките, преминаващи през инсеминации, инвитро процедури, загуби на бременност или невъзможност за зачеване, често се чувстват самотни, засрамени, объркани. Много от тях ограничават социалните си контакти – и с близки, и с непознати. Това създава „капсула на мълчание“, в която болката остава без свидетел. В тази тишина понякога най-много боли липсата на разбиране.

Какво помага?

• Покажи интерес. Нека знаят, че си там, ако и когато пожелаят да говорят.
• Питай от какво имат нужда. Вместо съвети – въпроси, които отварят пространство за грижа.
• Информирай се. Прочети за инфертилитета, лечението, алтернативите. Така ще си по-подготвен за разговор.
• Не забравяй мъжете. Репродуктивните трудности не са само женска тема.

Какво да НЕ казваме на двойки с репродуктивни затруднения?

• „Ще стане, просто трябва да се отпуснете.“
• „Познавам една, която забременя, когато спря да мисли по темата.“
• „Има и по-лоши неща на този свят.“
• „Може би така ви е писано.“
• „Следващия път ще стане.“

Как да подкрепим истински

Понякога една тиха прегръдка, едно „тук съм“ без условия и съвети, значат повече от всяка добре намерена фраза. Доверието, присъствието и валидирането на болката са в основата на истинската подкрепа. Не е нужно да решаваме проблема. Нужно е просто да бъдем там.

„Начинът, по който говорим на хората в уязвимост, има значение.“

Стела хараламбова, репродуктивен психолог

Заключение

Няма перфектни думи, когато някой страда. Но има присъствие. И то понякога е най-силната форма на любов.