От връзката с мама до връзката със света: Как се изгражда нашата вътрешна сигурност

От връзката с мама до връзката със света: как се изгражда нашата вътрешна сигурност

Има книги, които не просто информират, а оставят траен отпечатък. Такава е и книгата на Джон Боулби – основоположник на теорията на привързаността. В работата ми с жени, преминаващи през репродуктивни трудности, бременност и майчинство, тази теория е жив контекст, в който се вписват лични истории, болки и надежди. Ранната привързаност е нещо, което не виждаме, но усещаме дълбоко. Тя е вътрешна настройка за света: безопасно ли е мястото, в което се намирам, има ли някой, който ще бъде до мен, когато имам нужда?

Какво представлява теорията на привързаността?

Теорията на привързаността се ражда от наблюденията на Боулби върху децата, които преживяват раздяла с основния грижещ се. Той открива, че за да се развива здравословно – психически, емоционално и социално – детето има нужда от сигурна емоционална връзка. Това не е просто физическо присъствие, а чувството, че има на кого да разчита, когато светът стане несигурен. Реакцията на бебето при раздяла с майката (или основната фигура на привързаност) и при завръщането ѝ разкрива много. Ако плаче и после се успокоява лесно – това показва сигурна привързаност. Ако се отдръпва, не показва емоции или трудно се утешава – може би говорим за избягваща или тревожна привързаност.

  • Сигурна – детето се чувства обгрижено, разчита на възрастния.
  • Избягваща – детето не търси помощ, сякаш е „само справящо се“.
  • Тревожно-амбивалентна – детето е несигурно, търси близост, но не ѝ вярва напълно.

Връзка с психичното здраве

Начинът, по който сме били обгрижвани като деца, се отпечатва в нашата способност да се справяме с емоции, да се чувстваме достойни за обич и да изграждаме стабилни връзки в зряла възраст. Клиничният ми опит потвърждава това ежедневно – трудности с доверието, самокритичност, страх от изоставяне често водят началото си от ранните години. Това знание не е обвинение към родителите ни. То е покана към осъзнатост и възможност за избор. Да разпознаем своите уязвимости, да ги разгледаме с разбиране и да потърсим пътища към промяна.


Щастливо семейство, което очаква бебе

 

Влияние върху майчинството и родителството

Бременността и майчинството често събуждат онези ранни преживявания, които дълго време са били „заспали“. Жените ми споделят: „Изведнъж започнах да се страхувам, че няма да мога да бъда достатъчно добра майка“ или „Идват спомени от моята майка, които не съм мислила от години“. При репродуктивни трудности това преживяване може да бъде още по-засилено – несигурността, загубите, очакването създават емоционална среда, в която ранната ни привързаност се активира. Именно тук подкрепата е жизненоважна – не само медицинска, но и психо-емоционална.

„Да изградим сигурна връзка с детето си означава да му дадем най-ценния подарък – усещането, че е обичано, прието и важно. А това започва още преди да се роди.“ – Стела Хараламбова, психолог

Заключение

Книгата на Боулби е ценен ресурс за всички, които искат да разберат по-дълбоко своето вътрешно дете, своите реакции във връзките и пътя към съзнателно родителство. Препоръчвам я както на родители и бъдещи родители, така и на колеги специалисти, работещи в полето на ранното развитие и психичното здраве.


Основни изводи

 
 

  • Ранната привързаност играе ключова роля за психичното и емоционално развитие през целия живот.
  • Съзнателното родителство започва с познаване на собствените модели на свързване и активно изграждане на нови.
  • Подкрепата по време на бременност и ранно родителство може да промени начина, по който се свързваме със своето дете – дори при липса на генетична връзка.

Имаш нужда от подкрепа?

Запознай се с нашия специалист

Катя Симеонова е психолог с над 12 години опит в подкрепа на жени, деца и семейства в периода на бременност, следродилна адаптация и репродуктивни трудности.

 

Тя помага на родители да изградят сигурна връзка с детето още от самото начало. Катя вярва, че всяко семейство заслужава разбиране, подкрепа и пространство за емоционално възстановяване.

 

  • Фокус: емоционално здраве на семейството, връзка родител-дете, ранна подкрепа
  • Образование: Магистър по психология
  • Специализация: Репродуктивна и перинатална психология

Консултирай се

Сама майка по избор – избор или приемане?

Сама майка по избор - избор или приемане?

Майчинството често се представя като прекрасен етап, изпълнен с щастливи моменти и понякога дори малко преувеличена сладост. Майките знаят, че зад този розов свят се крият много предизвикателства, малко почивка и някои трудни моменти, които се компенсират с едно топло и невинно прегръщане, утешителна усмивка или искрено „обичам те“.

Да вървиш напред – сама

Днес на майчинството вече не се гледа като преди. В наши дни почти е по-рядко срещано да се критикува бременност извън брака или ако една жена реши сама да има дете чрез инсеминации иили друг асистиран метод като инвитро. Всъщност все повече жени отглеждат децата си сами, без фигура на баща за подкрепа и с малко или никаква помощ.

Но не е същото да решиш да станеш майка сама, както ако е поради неочаквани обстоятелства, когато партньорът, с когото си решила да създадеш семейство, те напуска или го губиш, оставяйки те сама в неочаквана ситуация. Независимо от причината, отглеждането на дете самостоятелно изисква изключителна сила и решителност. Много майки, които са избрали или се намират в това положение, са се справили добре, изграждайки здрава и силна връзка с детето си.

„Майчинството е сила, смелост и безгранична любов. Да бъдеш майка сама не е слабост, а знак за изключителна решителност и емоционална стабилност.“ – Стела Хараламбова, психолог

Психологическа устойчивост и увереност

Едно от важните неща, когато се справяш с майчинството сама, е да поддържаш ума си фокусиран върху това, че всичко ще бъде наред. Силата, смелостта и куражът на майката са мощни инструменти за отглеждане на дете, и е добре да помниш, че:

  • Не е необходимо да имаш бащина фигура, за да отгледаш щастливо дете.
  • Страхът от майчинството не е изключителен за самотните майки, всички преминават през период на несигурност и адаптация, който изчезва с опита.
  • Връзката между майка и дете е специална, ти си основният му модел за подражание както за възпитание, така и за създаване на уникална идентичност.
  • Да бъдеш самотна майка не означава да си сама. Близките ти роднини и приятели могат да бъдат до теб и да ти помогнат, когато имаш нужда.

Поддържането на спокойствие и вътрешна сила може да улесни процеса на родителство и да ти помогне да се справиш с предизвикателствата по пътя. Независимо дали си майка сама по собствен избор или поради обстоятелства, важно е да запомниш, че ти играеш ключова роля в живота на детето си. С грижа, любов и търпение ще създадеш здрава връзка и ще бъдеш пример, който детето ти ще следва.

Млада жена плете

Концепция за бебе - майка държи обувчици

Основни изводи

 

  • Самотните майки могат да отглеждат щастливи и здрави деца без фигура на баща.
  • Всяка майка преминава през период на адаптация и несигурност, който се преодолява с времето и опита.
  • Подкрепата от семейство и приятели е ценен ресурс, който помага на самотните майки по пътя им.