Влияние на убиквинола (коензим Q10) върху шансовете за зачеване при синдром на поликистозните яйчници, намален яйчников резерв и мъжки стерилитет

Влияние на убиквинола (коензим Q10) върху шансовете за зачеване при синдром на поликистозните яйчници, намален яйчников резерв и мъжки стерилитет

През последните десетилетия расте броят на двойките с репродуктивни нарушения. Все по-често се срещат състояния като синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ), намален яйчников резерв и силно влошени спермални показатели. Основни причини, които учените посочват, са по-заседналия начин на живот, който водим, консумацията на некачествна храна и прекомерните нива на стрес в ежедневието ни. Съзнателното отлагане на родителството за по-късна възраст също е от значение, тъй като с възрастта качеството на репродуктивните ни клетки се влошава (Rodgers et al., 2019; Björvang et al., 2021; Huang et al., 2023).
Поради тази причина все по-активно се изследва влиянието на различни хранителни добавки върху шансовете за зачеване. Оказва се, че убиквинолът (редуцираната форма на коензим Q10) дава много добри резултати както при женски, така и при мъжки стерилитет.
Убиквинолът или коензим Q10 е мастноразтворим коензим, който се синтезира в организма, а освен това може да се приема и с храната. Когато нивата му са ниски обаче, е възможно да се наложи прием под формата на хранителна добавка (Carneiro et al., 2023). Установено е, че с напредване на възрастта производството на коензим Q10 в телата ни постепенно намалява и приемането му с храната се оказва недостатъчно (Saini, 2011).
Коензим Q10 е важен за нормалното функциониране на клетката, тъй като участва в електронния транспорт и продуцирането на енергия от митохондриите (МТХ) – клетъчни органели, които осигуряват около 90% от енергията в нашето тяло. Освен това коензим Q10 действа като антиоксидант понеже улавя свободните радикали. Тази негова функция е от съществено значение, тъй като свободните радикали се свързват с макромолекулите изграждащи нашето тяло – белтъци, липиди и нуклеинови киселини и ги увреждат (Sheena et al., 2013). На пазара се предлагат две форми на коензим Q10 като едната е убиквитин, а другата убиквинол. Убиквинолът се абсорбира по-лесно в организма и затова е препоръчително (в случаите, в които се налага) да се приема именно той (Pelton, 2020; Mantle and Dybring, 2020; Bhagavan et al., 2007). Тъй като е мастно разтворим, е добре да се приема след хранене и по-конкретно след прием на храна, съдържаща повече мазнини (Saini, 2011).
Интересен факт е, че зрялата яйцеклетка съдържа около 100 000 МТХ (Babayev and Seli, 2015). Имайки предвид, че в останалите клетки в човешкото тяло броят на МТХ е около между 1000 и 2500, това число е наистина внушително (Pizzorno, 2014). Както вече стана ясно, МТХ са енергийните фабрики на клетката и недостатъчните нива на коензим Q10 от една страна намаляват оплодителния потенциал на яйцеклетката, а от друга пречат на нормалното ембрионално развитие (Labarta et al., 2019). Намаляването на нивата на коензим Q10 с напредването на възрастта е и една от причините за по-трудното зачеване (Meir et al., 2015).


Благоприятни ефекти след прием на убиквинол при жени със СПКЯ

 

Развитието на фоликулите е пряко зависимо от продуцираната в митохондриите енергия. Добре известен факт е, че инсулиновата резистентност пречи на правилното функциониране на МТХ, което пък от своя страна затруднява правилното нарастване на фоликулите и зреенето на яйцеклетките в тях. Приемът на убиквинол улеснява продукцията на енергия в МТХ на нарастващия фоликул и благоприятства узряването на яйцеклетката (Lubecka et al., 2023). Установено е, че при жени със СПКЯ, резистентни на кломифен цитрат (медикамент, предписван при липса на овулация с цел да се индуцира такава), включването на убиквинол успоредно с кломифен цитрат увеличава шанса за настъпване на овулация (66%) и имплантация (37%). Убиквинолът влияе положително и върху удебеляването на маточната лигавица, която изтънява под действието на кломифен цитрат (Amar and Abdou, 2021).

Снимка на бебе с лайка
Щастливо семейство, което очаква бебе

 

Благоприятни ефекти след прием на убиквинол при жени с намален яйчников резерв

При жени с намален яйчников резерв приемът на убиквинол също увеличава шансовете за зачеване. Една от причините за намаляването на броя на фоликулите в яйчниците (и съответно яйцеклетките, които биха се отделили от тях) е така нареченото овариално стареене (Xu et al., 2018; Jin et al., 2020). Поради тази причина приемът на антиоксиданти, какъвто е и убиквинолът, подобрява яйчниковата функция. Изследвано е действието и на други антиоксиданти при жени с намален яйчников резерв – мелатонин, мио-инозитол, витамини, ресвератрол, ацитил-л-карнитин, н-ацетил-н-цистеин, алфа-липоева киселина. Може да се каже, че всички те леко увеличават шансовете за настъпване на бременност, но статистическа достоверност на резултатите се наблюдава единствено след прием на убиквинол (Shang et al., 2024). Приемът на убиквинол увеличава и чувствителността на яйчниците към действието на гонадотропни хормони при стимулация, като по този начин се прилагат по-ниски дози от тях (Jajromi et al., 2017; Fernando et al., 2018). Убиквинолът (както и мелатонинът) увеличава шансовете да се аспирират по-голям брой зрели яйцеклетки при пункция, както и да се развият ембриони с по-добро качество. Именно като следствие на това се наблюдава и по-високия процент бременности. Благоприятните ефекти на убиквинола и мелатонина се наблюдават и при по-възрастни пациентки, но са най-силно изразени при жени под 35 годишна възраст (Shang et al., 2024).


Благоприятни ефекти след прием на убиквинол при мъжки фактор на стерилитет

Както знаем, митохондриите са важни и за нормалното функциониране на сперматозоидите. При тях те са локализирани в областта на шийката и имат отношение към подвижността (Hirata et al., 2002). Милиони сперматозоиди се съревновават да оплодят една единствена яйцеклетка и поради тази причина, скоростта, с която се придвижват, е от изключително значение. Освен че осигуряват енергия, необходима за придвижването им обаче, МТХ са потенциални източници на свободни радикали, тъй като между 1% и 3% от кислорода, редуциращ се в МТХ, се превръща в активни форми на кислорода. Пониженият антиоксидантен капацитет и високите нива на свободни радикали водят до оксидативен стрес, който е причина за увреждане на клетките (Andryeev et al., 2005). Клетъчните мембрани при сперматозоидите са много чувствителни към увреждане от свободни радикали. Генерирането на свободни радикали в сперматозоидите, освен че може да наруши целостта на мембраните им и да компрометира подвижността им, е опасно и поради друга причина – може да увреди и ядрото им. Сперматозоидите са натоварени с изключително отговорна задача – да доставят до яйцеклетката невредим бащиния генетичен материал. Продукцията на свободни радикали в тях обаче повишава риска от възникване на мутации както в мъжките гамети, така и в бъдещите ембриони (Sheena et al., 2013). Затова е важно да се поддържа баланса между антиоксидантните системи и нивата на свободните радикалии в организма. В случай, че той е нарушен, приемът на антиоксиданти, какъвто е убиквинолът, го възстановява.
Редица изследвания са посветени на това да се проучат ефектите от приема на убиквинол при мъже върху спермалните параметри и шансовете за зачеване. Установено е, че той подобрява концентрацията, подвижността и морфологията на сперматозоидите (Alahmar and Naemi, 2022; Alahmar and Sengupta, 2021). В проучване, проведено през 2020 от Kopets и сътр., 24% от двойките, в които мъжете, са приемали убивинол, за да подобрят показателите на спермограмата си докато партньорките им се подготват за ин витро, е настъпило спонтанно забременяване. Данните сочат, че понякога дори спермограмата да е с нормални параметри, приемът на убиквинол подобрява концентрацията, подвижността и морфологията на сперматозоидите. Счита се, че това се дължи именно на действието му като антиоксидант (Nadjarzadeh et al., 2014).

„Приемът на убиквинол подобрява митохондриалната функция, действа като мощен антиоксидант и води до подобрение както на яйчниковата функция при жени с намален яйчников резерв и СПКЯ, така и на спермалните параметри при мъже с идиопатичен стерилитет, което го прави ключов елемент в съвременните стратегии за подпомагане на фертилността“ (Shang et al., 2024; Lubecka et al., 2023; Alahmar & Sengupta, 2021).

Източници:

 
  1. Alahmar, A. T., & Naemi, R. (2022). Predictors of pregnancy and time to pregnancy in infertile men with idiopathic oligoasthenospermia pre- and post-coenzyme Q10 therapy. Andrologia, 54, e14385.
  2. Alahmar, A. T., & Sengupta, P. (2021). Impact of Coenzyme Q10 and Selenium on Seminal Fluid Parameters and Antioxidant Status in Men with Idiopathic Infertility. Biological Trace Element Research, 199, 1246–1252.
  3. Ammar, I. M. M., & Abdou, A. M. A. (2021). Effect of ubiquinol supplementation on ovulation induction in Clomiphene Citrate resistance. Middle East Fertility Society Journal, 26, Article 22.
  4. Andreyev, A., Kushnareva, Y., & Starkov, A. (2005). Mitochondrial metabolism of reactive oxygen species. Biochemistry (Moscow), 70(2), 200–214.
  5. Babayev, E., & Seli, E. (2015). Oocyte mitochondrial function and reproduction. Current Opinion in Obstetrics and Gynecology, 27, 175–181. https://doi.org/10.1097/GCO.0000000000000164
  6. Ben-Meir, A., Burstein, E., Borrego-Alvarez, A., Chong, J., Wong, E., Yavorska, T., et al. (2015). Coenzyme Q10 restores oocyte mitochondrial function and fertility during reproductive aging. Aging Cell, 14, 887–895. https://doi.org/10.1111/acel.12368
  7. Bhagavan, H. N., Chopra, R. K., Craft, N. E., Chitchumroonchokchai, C., & Failla, M. L. (2007). Assessment of coenzyme Q10 absorption using an in vitro digestion-Caco-2 cell model. International Journal of Pharmaceutics, 333, 112–117. https://doi.org/10.1016/j.ijpharm.2006.10.007
  8. Björvang, R. D., Hassan, J., Stefopoulou, M., Gemzell-Danielsson, K., Pedrelli, M., Kiviranta, H., et al. (2021). Persistent organic pollutants and the size of ovarian reserve in reproductive-aged women. Environment International, 155, 106589.
  9. Carneiro, M. F. H., & Colaiacovo, M. P. (2023). Beneficial antioxidant effects of Coenzyme Q10 on reproduction. Vitamins and Hormones, 121, 143–167.
  10. Fernando, S., Wallace, E. M., Vollenhoven, B., Lolatgis, N., Hope, N., Wong, M., et al. (2018). Melatonin in assisted reproductive technology: a pilot double-blind randomized placebo-controlled clinical trial. Frontiers in Endocrinology, 9, 545.
  11. Hirata, S., Hoshi, K., Shoda, T., & Mabuchi, T. (2002). Spermatozoon and mitochondrial DNA. Reproductive Medicine and Biology, 1, 41–47.
  12. Huang, B., Wang, Z., Kong, Y., Jin, M., & Ma, L. (2023). Global, regional and national burden of male infertility in 204 countries and territories between 1990 and 2019: An analysis of global burden of disease study. BMC Public Health, 23.
  13. Jahromi, B. N., Sadeghi, S., Alipour, S., Parsanezhad, M. E., & Alamdarloo, S. M. (2017). Effect of melatonin on the outcome of assisted reproductive technique cycles in women with diminished ovarian reserve: a double-blinded randomized clinical trial. Iranian Journal of Medical Sciences, 42(1), 73–78.
  14. Jin, Y., Liu, D., Zhang, H., Han, B., & Fan, G. (2020). Coenzyme Q10 combined with growth hormone in nutritional supplementation during pregnancy preparation for in vitro fertilization–embryo transfer patients and its effect on follicular quality. China Pharmacy, 19(5), 149–151.
  15. Kopets, R., Kuibida, I., Chernyavska, I., Cherepanyn, V., Mazo, R., Fedevych, V., & Gerasymov, S. (2020). Dietary supplementation with a novel L-carnitine multi-micronutrient in idiopathic male subfertility involving oligo-, astheno-, teratozoospermia: A randomized clinical study. Andrology, 8, 1184–1193.
  16. Labarta, E., de Los Santos, M. J., Escriba, M. J., Pellicer, A., & Herraiz, S. (2019). Mitochondria as a tool for oocyte rejuvenation. Fertility and Sterility, 111, 219–226. https://doi.org/10.1016/j.fertnstert.2018.10.036
  17. Mantle, D., & Dybring, A. (2020). Bioavailability of coenzyme Q(10): An overview of the absorption process and subsequent metabolism. Antioxidants, 9. https://doi.org/10.3390/antiox9050386
  18. Nadjarzadeh, A., Shidfar, F., Amirjannati, N., Vafa, M. R., Motevalian, S. A., Gohari, M. R., et al. (2014). Effect of Coenzyme Q10 supplementation on antioxidant enzymes activity and oxidative stress of seminal plasma: A double-blind randomised clinical trial. Andrologia, 46, 177–183.
  19. Pelton, R. (2020). Coenzyme Q(10): A Miracle Nutrient Advances in Understanding. Integrative Medicine (Encinitas), 19, 16–20.
  20. Pizzorno, J. (2014). Mitochondria—Fundamental to Life and Health. Integrative Medicine (Encinitas), 13, 8–15.
  21. Rodgers, R. J., Suturina, L., Lizneva, D., Davies, M. J., Hummitzsch, K., Irving-Rodgers, H. F., & Robertson, S. A. (2019). Is polycystic ovary syndrome a 20th Century phenomenon? Medical Hypotheses, 124, 31–34.
  22. Saini, R. (2011). Coenzyme Q10: The essential nutrient. Journal of Pharmacology and Bioallied Sciences, 3, 466–467. https://doi.org/10.4103/0975-7406.84471
  23. Shang, Y., Song, N., He, R., & Wu, M. (2024). Antioxidants and Fertility in Women with Ovarian Aging: A Systematic Review and Meta-Analysis. Advances in Nutrition, 15(8).
  24. Sheena, L., Aitken, J., Sarah, C., Geoffry, I., Donald, E., Ralph, H., et al. (2013). The impact of sperm DNA damage in assisted conception and beyond: Recent advances in diagnosis and treatment. Reproductive Biomedicine, 4, 11–21.
  25. Xu, Y., Nisenblat, V., Lu, C., Li, R., Qiao, J., Zhen, X., & Wang, S. (2018). Pretreatment with coenzyme Q10 improves ovarian response and embryo quality in low-prognosis young women with decreased ovarian reserve: A randomized controlled trial. Reproductive Biology and Endocrinology, 16(1), 29.
  26. Zeber-Lubecka, N., Ciebiera, M., & Hennig, E. E. (2023). Polycystic ovary syndrome and oxidative stress—from bench to bedside. International Journal of Molecular Sciences, 24(18), 14126.

Тази статия е част от инициативата на безплатния уебинар „Женското тяло в репродуктивен фокус“ на платформата До Tеб. Следете ни за още полезни практики, съвети и подкрепа от специалисти.

Имаш ли нужда от подкрепа?

Запознай се с нашия специалист

Галина Ненкова е д-р по биологическите науки, ембриолог и психолог, специализирал в областта на репродуктивната психология. От 2008 г. насам работи в сферата на репродуктивната медицина, като комбинира опита си с двойки, преминаващи през ин витро процедури, с дълбоко разбиране за психоемоционалните аспекти на инфертилитета.

С внимание към научната прецизност и човешката страна на лечението, Галина съчетава медицинската и психологическата грижа, създавайки пространство за подкрепа, информираност и емоционална устойчивост. Тя вярва, че истинската грижа се случва, когато телесното и психичното се разглеждат заедно.

 

  • Фокус:инфертилитет, ин витро подкрепа, перинатална загуба, следродилна депресия
  • Образование: Сертифициран йога учител към Yoga Alliance RYT 200 (Бали)
  • Специализация: Йога и холистична грижа при репродуктивни затруднения, бременност и следродилен период 

Онлайн консултация с д-р Галина Ненкова

Какво да казваме (и какво не) на двойки с репродуктивни трудности

Какво да казваме (и какво не) на двойки с репродуктивни трудности

„Успокойте се и ще се получи“ – фраза, която често се отправя към двойки с репродуктивни затруднения. И макар да идва от загриженост, в практиката ми като репродуктивен психолог виждам колко дълбоко и неволно може да нарани.


Съвети, които (не) помагат


Когато една двойка преминава през трудности със зачеването, тя се намира в състояние на продължително напрежение, тревожност, загуба на контрол и често – дълбока емоционална болка. Да бъдеш „спокоен“ в такава ситуация не е просто трудно – това е неестествено. Не е въпрос на воля, а на човешка реакция към реална трудност.

Когато казваме „успокой се“, ние неволно внушаваме, че резултатът (бременността) зависи от това дали човек е достатъчно спокоен. А ако не се случва – значи нещо не е наред с него. Така, вместо да подкрепим, добавяме вина и срам.

Истината: стресът не е основна причина за репродуктивните затруднения. Но липсата на разбиране и валидиране със сигурност прави процеса по-тежък.


Какво се случва в психиката на човека в такава ситуация

Двойките, преминаващи през инсеминации, инвитро процедури, загуби на бременност или невъзможност за зачеване, често се чувстват самотни, засрамени, объркани. Много от тях ограничават социалните си контакти – и с близки, и с непознати. Това създава „капсула на мълчание“, в която болката остава без свидетел. В тази тишина понякога най-много боли липсата на разбиране.


Какво помага?

 
  • Покажи интерес. Нека знаят, че си там, ако и когато пожелаят да говорят.
  • Питай от какво имат нужда. Вместо съвети – въпроси, които отварят пространство за грижа.
  • Информирай се. Прочети за инфертилитета, лечението, алтернативите. Така ще си по-подготвен за разговор.
  • Не забравяй мъжете. Репродуктивните трудности не са само женска тема.

Какво да казваме и какво не на двойки с репродуктивни проблеми

Какво да НЕ казваме на двойки с репродуктивни затруднения?

 
  • „Ще стане, просто трябва да се отпуснете.“
  • „Познавам една, която забременя, когато спря да мисли по темата.“
  • „Има и по-лоши неща на този свят.“
  • „Може би така ви е писано.“
  • „Следващия път ще стане.“

Снимка на бебе с лайка

Щастливо семейство, което очаква бебе

Как да подкрепим истински

Понякога една тиха прегръдка, едно „тук съм“ без условия и съвети, значат повече от всяка добре намерена фраза. Доверието, присъствието и валидирането на болката са в основата на истинската подкрепа. Не е нужно да решаваме проблема. Нужно е просто да бъдем там.

„Начинът, по който говорим на хората в уязвимост, има значение.“

Стела хараламбова, репродуктивен психолог

Заключение

Няма перфектни думи, когато някой страда. Но има присъствие. И то понякога е най-силната форма на любов.


Имаш ли нужда от подкрепа?

Запознай се с нашия специалист

Стела Хараламбова е утвърден специалист по репродуктивна и перинатална психология с интегративен подход и богат практически опит. Основател на платформата „До Теб“, тя предоставя емоционална и психологическа подкрепа на жени и семейства по пътя към родителството – от диагностицирането на репродуктивни затруднения до следродилния период.

 

Съчетавайки личен опит и професионална експертиза, Стела създава безопасно пространство за разбиране, свързване и трансформация. Вярва, че подкрепата започва със съпричастност и знание.

 

  • Фокус: инфертилитет, емоционални аспекти на асистираната репродукция, перинатална загуба, адаптация към майчинството
  • Образование: Магистър по психология
  • Специализация: Специалист по репродуктивно и перинатално психично здраве (Universidad de Almería, AEPSIS)

Консултирай се

Ролята на мъжа в инвитро процеса: подкрепа, партньорство, присъствие

Ролята на мъжа в инвитро процеса: подкрепа, партньорство, присъствие

Когато говорим за инвитро, обикновено фокусът пада върху жената – тя преминава през хормоналното лечение, процедурите и изследванията. Но този път не е само неин. Това е път на двойката. Мъжете също са част от преживяването – със своите страхове, очаквания, надежди и понякога – тиха болка. Често обаче те остават в сянка, защото културните очаквания, вътрешните убеждения или самият контекст ги поставят в ролята на „подкрепящи отстрани“.

 

Какво преживяват мъжете?

 

Инвитро пътят засяга не само тялото на жената, но и психиката на двамата партньори. При мъжете емоциите често са по-тихи, по-малко изразени, но не по-малко интензивни. Вината, че не могат да „помогнат достатъчно“, тревожността около успеха на процедурата, усещането за безпомощност или пък собствените репродуктивни затруднения – всичко това се натрупва.

И често остава неизразено, защото:

 

  • вярват, че трябва да бъдат „силни“ и стабилни за партньорката си
  • не искат да „натоварват допълнително“
  • липсва им пространство, в което да говорят свободно

Резултатът е вътрешна изолация – и у мъжа, и понякога и в двойката. Но колкото повече мълчи един от партньорите, толкова по-самотен става и другият.

Снимка на бебе с лайка
Щастливо семейство, което очаква бебе

 

Каква може да бъде тяхната роля?

 

Ролята на мъжа не е просто да „присъства“ или да „помага“. Тя може и трябва да бъде активна и осъзната. Когато мъжете участват в процеса не само като спътници, а като партньори с глас, мнение и преживяване, това променя динамиката в двойката.

Тяхното участие може да се изрази чрез:

  • ангажираност с информация и съвместни решения
  • емоционално присъствие – не само „рационална стабилност“
  • споделяне на собствените мисли, страхове и очаквания
  • присъствие на срещи и консултации, когато е възможно
  • участие в терапия за двойки 

Активното включване не отменя преживяването на жената, а напротив – създава по-дълбока взаимност и чувство за споделеност. А това е ключово за справяне с трудностите, които инвитро често носи.

Как да създадем пространство за мъжете?

 

Промяната започва със съзнание и език. Когато говорим за инвитро, важно е да включваме и мъжкия глас – не като „добавка“, а като пълноправна част от процеса. Пространството за мъже не е в конфликт с грижата към жената – то е част от нея.

Ето няколко начина как можем да създадем това пространство:

  • Да включваме мъжете в разговорите, прегледите, терапиите, решенията
  • Да използваме език, който включва и двамата партньори
  • Да създаваме специализирани ресурси и групи и за мъже (към специалистите)
  • Да не предполагаме, че мълчанието = спокойствие

Партньорството като ресурс

 

Инвитро не трябва да бъде преживяване на самота – нито за жената, нито за мъжа. Когато и двамата партньори имат достъп до подкрепа, могат да говорят свободно и да се усещат включени, процесът става по-устойчив. Партньорството не е просто роля – то е източник на сила, емоционална стабилност и надежда.

„Когато пътят е споделен, тежестта не намалява – но тя вече не е само твоя.“ – Стела Хараламбова, репродуктивен психолог

В ежедневието

Ето няколко реални примера как мъжете могат да участват по смислен начин:

  • Да четат и обсъждат заедно информацията за процедурите
  • Да предложат да присъстват на ключови прегледи или етапи
  • Да споделят своите емоции, дори когато не знаят как ще прозвучат
  • Да се включат в обща терапия или да потърсят лична подкрепа
  • Да напомнят и на партньорката, и на себе си: „Не си сама/сам“

Стела Хараламбова е утвърден специалист по репродуктивна и перинатална психология с интегративен подход и богат практически опит. Основател на платформата „До Теб“, тя предоставя емоционална и психологическа подкрепа на жени и семейства по пътя към родителството – от диагностицирането на репродуктивни затруднения до следродилния период.

Съчетавайки личен опит и професионална експертиза, Стела създава безопасно пространство за разбиране, свързване и трансформация. Вярва, че подкрепата започва със съпричастност и знание.
  • Фокус: инфертилитет, емоционални аспекти на асистираната репродукция, перинатална загуба, адаптация към майчинството
  • Образование: Магистър по психология
  • Специализация: Специалист по репродуктивно и перинатално психично здраве (Universidad de Almería, AEPSIS)

Имаш ли нужда от подкрепа?

Запознай се с нашия специалист

Онлайн консултация

Донорство на яйцеклетки: Психологически аспекти и как да вземем осъзнато решение

Донорство на яйцеклетки: Психологически аспекти и как да вземем осъзнато решение

Да станеш майка с помощта на донорски яйцеклетки е дълбоко личен и понякога предизвикателен избор. Това е път, който минава през медицински решения, емоционални етапи и изграждане на ново разбиране за родителството. В тази статия ще разгледаме какво преживяват жените и двойките, взели това решение, и как психологическата подкрепа може да направи процеса по-лек и осъзнат.

Какво означава да приемеш донорството като възможност


Понякога години на изследвания, надежди и неуспешни опити водят до момент, в който донорството на яйцеклетки се появява като реална алтернатива. Това решение обаче често идва с вълна от емоции – страх, тъга, несигурност – заради участието на трета страна и липсата на генетична връзка с бъдещото дете.

Много жени се питат: „Ще бъда ли пълноценен родител?“ или „Ще мога ли да обичам това дете?“ Това са нормални въпроси. В психологията говорим за емоционална загуба – не на човек, а на дълбоко вкоренена представа: че ще станеш майка чрез своите яйцеклетки, че детето ще носи твоята биологична история. Тази представа често е част от женската идентичност още от ранна възраст.

Когато тази възможност отпадне, дори и медицината да предлага нова надежда, психиката преживява вътрешна загуба – със своята тъга, съпротива, гняв или вина. Това е процес, близък до скърбене, но често остава неразпознат и премълчаван. А той има нужда да бъде валидиран, споделен и приет.

В този контекст донорството не е просто медицински протокол, а вътрешен преход – от една реалност към нова. Жената има нужда от време, пространство и състрадание към себе си, за да премине през фазите на този процес и да изгради ново усещане за майчинството – такова, в което връзката с детето не се определя от генетиката, а от обичта, грижата и споделения живот. И именно тази връзка често се оказва дълбока, здрава и пълноценна.

Емоционалната крива на решението

Решението да се използват донорски яйцеклетки често преминава през етапи на шок, объркване, тревожност и постепенно приемане. Това не е просто рационален избор – то докосва дълбоки пластове от идентичността, представите за майчинството и очакванията към себе си. Много жени се чувстват разкъсани между силното желание да станат майки и усещането, че губят част от контрола, от телесната връзка с бъдещото дете или от представата, че „трябва“ да предадат собствената си генетична линия.

Това вътрешно напрежение е съвсем естествено. Желанието за дете е силно, интимно и често дълго носено. Но то понякога се сблъсква с чувство за загуба на идентичност, вина или несигурност, което изисква време и вътрешна работа, за да бъде преодоляно. През този процес жената може да се почувства уязвима, объркана или самотна – и именно затова подкрепата е толкова важна.

Важно е да подчертаем: няма „правилен“ начин да се чувстваш. Всяка емоция е валидна. Има пространство за всичко – и за тъгата, и за радостта.

Снимка на бебе с лайка

Щастливо семейство, което очаква бебе

Често задавани въпроси от бъдещи родители

  • Как да изградя връзка с дете, с което нямам генетична връзка?
  • Ще се чувствам ли истински родител?
  • Какво ще се случи, ако детето разбере за донорството?
  • Кога и как да говорим с детето за начина, по който е заченато?
  • Ще се промени ли нещо в отношенията ни с партньора?
  • Нормално ли е да усещам тъга и колебание, въпреки че решението е взето?
  • Как ще ме възприемат близките ми, ако не съм използвала собствените си яйцеклетки?
  • Ще прилича ли детето на мен? И има ли значение?

Отговорите на тези въпроси не са еднозначни, но споделеното между жени, преминали по този път, показва едно: любовта, приемането и връзката се изграждат не чрез гени, а чрез присъствие, грижа и отдаденост.

„Процесът не е линеен. И дори когато вече сме взели решението, понякога въпросите се появяват отново – по време на бременността, при раждането, в първите грижи за бебето. Важно е да знаем, че това е нормално и можем да получим подкрепа. – Стела Хараламбова, психолог


Какво помага в този процес

  • Психологическа подкрепа – разговорите с психолог създават защитено пространство, в което жената може да изследва своите чувства без осъждане. Това е място, където се валидира емоционалната загуба, преосмисля се родителската роля и се изгражда увереност в новата реалност. Подкрепата е особено важна и в етапите на колебание, вземане на решение и адаптация към бременността.
  • Време и вътрешно разрешение – донорството не изисква само медицинска подготовка, а и вътрешна. Позволението „да ми е трудно“ е важна стъпка. Приемането не се случва за ден – то е процес, в който има място и за сълзи, и за надежда. Даването на време за адаптация позволява на психиката да обработи загубата и постепенно да създаде нова представа за майчинството.
  • Истории и общност – споделените преживявания на други жени, преминали през донорство, носят усещане за принадлежност и надежда. Често в групова подкрепа или личен разговор жените откриват, че не са сами, че техните въпроси са споделени, а техните тревоги – разбираеми. Това може да намали срама и да засили вътрешната сила.
  • Разговори с партньора – много жени се притесняват как донорството ще повлияе на връзката. Откритата комуникация с партньора, подкрепена от терапевт при нужда, помага за изграждане на общо решение и усещане за единност в този път. Доверието и взаимното уважение са ключови за емоционалната стабилност на двойката.

Заключение

Родителството не започва с ДНК. То започва с желание, отдаденост и свързаност. Ако си на прага на това решение или вече си го взела, знай, че не си сама. Ти заслужаваш подкрепа, яснота и грижа – както и всяка друга бъдеща майка.

Основни изводи

  • Донорството на яйцеклетки е реална и достъпна възможност за жени с репродуктивни затруднения, които не могат да използват собствен генетичен материал.
  • Психологическите реакции към донорството са нормални и често включват объркване, тъга, страх и нужда от яснота.
  • Любовта, присъствието и емоционалната достъпност на родителя са по-важни от генетичната връзка за изграждане на стабилна емоционална връзка с детето.
  • Професионалната подкрепа може да помогне за осъзнато вземане на решението и създаване на здрава родителска идентичност.

Какво следва?

Темата за донорството на яйцеклетки не свършва с взетото решение. Тя продължава – с въпросите, които родителите си задават, с моментите на споделяне или премълчаване, и с реакциите на децата, когато узнаят своя произход.

В следващата статия ще надградим темата с фокус върху проучванията и научните наблюдения, които изследват как се развиват децата, заченати с донорски генетичен материал. Ще разгледаме как се формира връзката между дете и родител, какво е мястото на тайната, кога и как се говори за произхода и какво казват самите деца, когато разберат истината.

Очаквайте скоро в блога…

Група за подкрепа при инвитро – Защо е важна и как помага?

Група за подкрепа при инвитро – Защо е важна и как помага?

Група за подкрепа при инвитро е важен ресурс за жените, преминаващи през този процес. Психологическата устойчивост по време на инвитро процедурите е от решаващо значение за тяхното благосъстояние. Самата организация на лечението е такава, че периоди на надежда и завишени очаквания се редуват с периоди на изчакване и догадки. В даден момент става ясен и крайният резултат от съответния етап на лечение – колко яйцеклетки са аспирирани по време на пункцията, колко са се оплодили, колко ембриона са с надеждно качество, настъпила ли е бременност след трансфера, налице ли е сърдечна дейност, здрав ли е плодът… и още, и още. 

По време на изчакването тревожността рязко се покачва, а в случай че резултатът е неудовлетворителен и не настъпи бременност (или тя е рискова), тъгата и отчаянието вземат превес. При всяка следваща процедура жените се „качват“ на това „емоционално влакче“. Поради тази причина е важно да се търсят стратегии за справяне със стреса при инвитро. Групата за подкрепа, която водим, цели именно да повиши психологическата устойчивост на участниците и да им помогне да открият нови начини за справяне с емоционалните предизвикателства при репродуктивни затруднения.

Защо участието в група за подкрепа при инвитро е ключова?

Тъй като броят на двойките с репродуктивни проблеми непрекъснато расте, нараства и броят на инвитро процедурите. Много често жените, които се опитват да забременеят с помощта на методите на асистираната репродукция, споделят, че се чувстват неловко от това, че не са „като другите“, че нещо в тях е „сбъркано“. Това подкопава самочувствието им и нерядко ги кара да се срамуват, че са попаднали в подобна ситуация.

Някои жени споделят, че предпочитат да се изолират от околните, понеже въпросите, подмятанията или липсата на разбиране и съчувствие им тежат. Други забелязват, че са станали по-тревожни, а трети – че проявяват симптоми на депресия. Процентът на бременностите, настъпили след първи инвитро опит, не е висок, а неуспешните опити често водят до умора и усещане за безпомощност.

“Процесът на инвитро може да бъде емоционално изтощителен и да създаде усещане за изолация. Групите за подкрепа дават възможност на жените да споделят своите преживявания и да намерят разбиране по време на този труден период. Ние сме тук, за да ви подкрепим в този важен момент.”– Галина Ненкова, репродуктивен псоихолог и ембриолог

Как включването ми в група за подкрепа при инвитро може да помогне?

Резултатите от работата ни в сферата на репродуктивната психология показват, че група за подкрепа при инвитро процедура помага на жените да се почустват разбрани и да имат възможността да споделят с други жени, които преминават през процеса на инвитро процедурите. Групата за подкрепа при инвитро ви дава възможност да общувате с жени, изправени пред предизвикателства, сходни на вашите.

Споделянето на сходни преживявания, неминуемо ще ви помогне да се свържете на по-дълбоко ниво и да споделяте тревогите си, без да се страхувате от критика и осъждане. Понякога липсата на подкрепа и разбиране от страна на най-близките в подобен етап от живота създава дистанция. Става така, че в момент, в който сме най-уязвими и в който имаме най-силна нужда от емоционална подкрепа, се оказваме изолирани от околните.

Как да се включите?

Затвореният кръг от хора и защитеното пространство, което групата за подкрепа осигурява, ще ви помогнат да говорите открито за страховете и емоциите си. Ще научите или подобрите умения като отстояване на лични грани и себезаявяване, така важни във връзка със споделянето и информирането на близки, приятели, колеги относно репродуктивната ситуация. инвитро процеса 

Ако сте в инвитро процедура и имате нужда да общувате с жени, които също като вас се питат „А сега накъде?“, заповядайте в нашата група за подкрепа и ще потърсим отговора заедно. Знайте, че не сте сами и че много жени преминават през всевъзможни предизвикателства, опитвайки се да сбъднат мечтата си да станат майки. А ние сме тук, за да ви изслушаме и насърчим.

Какво ще получите в групата?

  • Емоционална подкрепа – ще намерите разбиране и споделеност в безопасна среда.
  • Споделен опит – ще се срещнете с жени, които преминават през същите предизвикателства.
  • Техники за справяне със стреса – ще научите стратегии за управление на тревожността.
  • Усещане за общност – ще се почувствате част от подкрепяща група, която споделя вашите цели и надежди.
  • Възможност за изграждане на дългосрочни приятелства – често отношенията, създадени в тези групи, продължават и извън тях.

Основни изводи за груповата подкрепа при инвитро

 

  • Групите за подкрепа при инвитро предоставят емоционална стабилност и усещане за принадлежност.
  • Ранното разпознаване на емоционалните предизвикателства може да помогне за по-добро справяне със стреса.
  • Професионалната подкрепа и подходящите стратегии за справяне правят процеса на инвитро по-лек и осъзнат.
  • Споделеното преживяване с други жени помага за намаляване на тревожността и усещането за самота.

Заключение

Групите за подкрепа при инвитро са изключително ценен ресурс за всяка жена, преминаваща през този процес. Чрез споделен опит, емоционална подкрепа и доказани техники за справяне със стреса, те помагат на участниците преминаващи през репродуктивни затруднения. Подкрепата от хора със сходни преживявания може да направи огромна разлика в цялостното емоционално състояние по време на репродуктивното лечение. Освен емоционалната подкрепа, групите осигуряват ценна информация за различни стратегии за справяне със стреса. Чрез взаимодействие с други жени, преминаващи през същото, участниците намират мотивация и чувство за общност. Споделените преживявания намаляват тревожността и повишават психологическата устойчивост, което е особено важно в процеса на асистирана репродукция.

Запишете се в нашата група за подкрепа за жени в инвитро процедура -> тук !

Осиновяване на ембриони: нов път към родителство

Осиновяване на ембриони - нов път към родителство

В областта на репродуктивната медицина съществуват различни опции за двойки, които срещат предизвикателства при зачеването. Една от тези възможности, която все още не е широко популярна, но е изключително ценна, е осиновяването на ембриони. Този процес предоставя шанс на семейства да получат дарени ембриони от двойки, които вече са постигнали успех чрез ин витро и са запазили замразени ембриони за бъдеща употреба.

Какво представлява осиновяването на ембриони?

Осиновяването на ембриони включва прехвърляне на съществуващи, замразени ембриони в матката на жена, която не може да използва свои и на партньора гамети (яйцеклетки и/или сперматозоиди). Тези ембриони могат да бъдат създадени от донорски гамети или от самата двойка, която дарява. Процесът позволява на жената, която ги приема, да преживее бременност и да стане майка, дори без генетична връзка с детето.

Процесът на осиновяване на ембриони

Процесът на осиновяване на ембриони започва с медицинска и психологическа оценка на семейството, за да се гарантира, че са готови за тази стъпка. След това ембрионите, които са замразени от дарителска двойка, се размразяват и прехвърлят в матката на жената след подходяща подготовка на ендометриума. Протоколът е подобен на процедурата за ин витро, но е по-кратък и по-малко инвазивен процес.

Снимка на бебе с лайка

Щастливо семейство, което очаква бебе

Осиновяването на ембриони има редица предимства. То често е по-достъпна опция в сравнение с ин витро оплождането, тъй като част от процедурите – като стимулация и оплождане – вече са извършени. Освен това този метод дава възможност на бъдещите родители да преживеят бременността и раждането, което може да бъде много желан и важен аспект за някои семейства.

„Осиновяването на ембриони е не само начин да станете родители, но и възможност да дадете нов шанс на ембрионите да се превърнат в живот, изпълнен с любов и грижа.“ – Стела Хараламбова, психолог

Въпреки това осиновяването на ембриони също може да доведе до емоционални предизвикателства. Важно е семействата да се подготвят за факта, че няма да имат генетична връзка с детето. Въпросите, свързани с биологичния произход на детето, също могат да се появят в бъдеще. Подкрепата на специалисти по репродуктивна психология може да бъде изключително ценна в тези ситуации.

Заключение

Осиновяването на ембриони предоставя уникална възможност за семействата да станат родители и да изпитат радостта от родителството. С помощта на професионална подкрепа и информираност, този процес може да бъде успешен за много двойки, които се сблъскват с репродуктивни трудности. Независимо от избрания път, важно е семействата да разчитат на емоционална и психологическа подкрепа през целия процес.

Основни изводи

 

  • Осиновяването на ембриони е достъпна алтернатива на ин витро оплождането.
  • Емоционалната подкрепа е ключова за преодоляване на предизвикателствата при липсата на генетична връзка.
  • Създаването на здрава връзка между родителите и детето е възможно с помощта на подходящо консултиране и подкрепа.

 

Ползи и предизвикателства при осиновяването на ембриони

Осиновяването на ембриони има редица предимства. То често е по-достъпна опция в сравнение с ин витро оплождането, тъй като част от процедурите – като стимулация и оплождане – вече са извършени. Освен това този метод дава възможност на бъдещите родители да преживеят бременността и раждането, което може да бъде много желан и важен аспект за някои семейства.

„Осиновяването на ембриони е не само начин да станете родители, но и възможност да дадете нов шанс на ембрионите да се превърнат в живот, изпълнен с любов и грижа.“ – Стела Хараламбова, психолог

Въпреки това осиновяването на ембриони също може да доведе до емоционални предизвикателства. Важно е семействата да се подготвят за факта, че няма да имат генетична връзка с детето. Въпросите, свързани с биологичния произход на детето, също могат да се появят в бъдеще. Подкрепата на специалисти по репродуктивна психология може да бъде изключително ценна в тези ситуации.

Заключение

Осиновяването на ембриони предоставя уникална възможност за семействата да станат родители и да изпитат радостта от родителството. С помощта на професионална подкрепа и информираност, този процес може да бъде успешен за много двойки, които се сблъскват с репродуктивни трудности. Независимо от избрания път, важно е семействата да разчитат на емоционална и психологическа подкрепа през целия процес.

Основни изводи

 

  • Осиновяването на ембриони е достъпна алтернатива на ин витро оплождането.
  • Емоционалната подкрепа е ключова за преодоляване на предизвикателствата при липсата на генетична връзка.
  • Създаването на здрава връзка между родителите и детето е възможно с помощта на подходящо консултиране и подкрепа.

 

Психологически аспекти на донорството на яйцеклетки

Психологически аспекти на донорството на яйцеклетки

Психологическите аспекти на донорството на яйцеклетки заемат важно място в процеса на асистираната репродукция. Често това е последната стъпка за жените и двойките, които не са успели да постигнат бременност със собствени яйцеклетки, което прави емоционалната подкрепа ключов фактор.

Емоционални предизвикателства при донорството на яйцеклетки

  • Натрупана емоционална умора: След неуспехи с други методи, жените често изпитват хронична тревожност и депресия.
  • Генетична „скръб“: Приемането, че детето няма да носи генетичната информация на майката, предизвиква чувства на загуба и вина.
  • Страхове относно донора: Възникват въпроси за донора, неговото здраве и възможното влияние върху детето.
  • Трудности при свързването с бъдещото дете: Някои жени изпитват трудности при създаването на емоционална връзка с детето.

„Донорството на яйцеклетки изисква да се обърне внимание на емционалната и психологическа подкрепа, за да се преодолеят страховете и неувереността.“ – Стела Хараламбова, психолог

Социални и комуникативни предизвикателства

  • Решение за споделяне: Жените често се колебаят дали да разкрият факта, че са използвали донорски яйцеклетки пред близки и приятели.
  • Комуникация с бъдещото дете: Възникват въпроси как и кога да обяснят на детето произхода му.
  • Подкрепа от близките: Жените се притесняват от реакциите на околните и липсата на разбиране.

Психологическа подкрепа при донорството на яйцеклетки

Ролята на специалист по репродуктивна психология е ключова при процеса на донорство на яйцеклетки. Основните цели на психологическата подкрепа включват:

  • Преодоляване на генетичната загуба: Психологът помага на жените да се справят с чувствата на загуба и да възстановят емоционалния баланс.
  • Работа с тревожности и страхове: Психологът подпомага справянето с тревожностите относно процеса  и бъдещото дете.
  • Приемане: Подпомагане на процеса на емоционално приемане на ролята на родител и изграждане на здрава връзка с детето, основана на любов и подкрепа, независимо от генетичния произход.

Ултразвуково изображение на бебе

Бременна жена и съпругът й оформят сърце с ръце върху корема

Заключение

Психологическата подкрепа по време на процеса на донорство на яйцеклетки е от изключително значение. Жените и двойките, преминаващи през този процес, могат да се възползват от професионална помощ, която да им помогне да преодолеят тревожностите и страховете, свързани с донорството. Създаването на силна емоционална връзка с бъдещото дете е ключов фактор за успешно родителство.

Основни изводи

  • Донорството на яйцеклетки може да предизвика силни емоционални реакции и тревожности.
  • Подкрепата на репродуктивен психолог е от съществено значение за преодоляване на тези предизвикателства.
  • Създаването на позитивна визия за родителството може да помогне за успешен процес.даПо, ос

Значимостта на психологическата подкрепа при репродуктивни проблеми

Значимостта на психологическата подкрепа при репродуктивни проблеми

Инфертилитетът е тема, която дълго време е била табу, но в последните десетилетия започва да получава заслуженото внимание. Много изследвания показват, че репродуктивните проблеми имат значително психологическо въздействие и могат да се разглеждат като житейска криза. В този пост ще разгледаме защо психологическата помощ е толкова важна за хората, преминаващи през репродуктивни проблеми.

Защо е важна психологическата помощ при репродуктивни проблеми?

  1. Възстановяване на жизнеността: Инфертилитетът може да доведе до апатия и загуба на мотивация. Психологическата помощ може да помогне за възвръщане на радостта от живота.
  2. Подобряване на придържането към лечението: Много неуспехи в асистираната репродукция се дължат на отказване от лечението. Психологическата подкрепа може да помогне за преодоляване на трудностите по пътя.
  3. Професионална подкрепа без осъждане: Психологът предоставя безопасно пространство за изразяване на емоции и мисли, свързани с репродуктивните проблеми, без да дава непоискани съвети.
  4. Работа с травми и емоции: Квалифицираните психолози са обучени да помагат при справяне с травми и емоционални предизвикателства, свързани с инфертилитета.
  5. Грижа за връзката с партньора: Репродуктивните проблеми могат да окажат натиск върху връзката. Психологическата помощ може да подкрепи двойката в поддържането на здрава връзка.
  6. Справяне със сериозни емоционални предизвикателства: Емоциите, свързани с инфертилитета, често наподобяват тези при тежки заболявания. Психологическата помощ може да помогне за управлението им.
  7. Подкрепа при вземане на решения: Психологът може да помогне при вземането на важни решения, свързани с лечението на репродуктивните проблеми и бъдещите стъпки.

„Психологическата подкрепа не само помага за справяне с емоционалните предизвикателства при репродуктивни затруднения, но и насочва, както и подкрепя търсенето на по-добро качество на живот, независимо от изхода на лечението.“ – Стела Хараламбова, психолог

Тест за бременност и хапчета
Двойка на терапия

Заключение

Психологическата подкрепа е жизненоважен компонент в лечението на инфертилитет. Тя помага не само за справяне с емоционалните предизвикателства, но и за подобряване на цялостното качество на живот и шансовете за успех на лечението на репродуктивните проблеми.

Основни изводи

 

  • Психологическата помощ е ключова за справяне с емоционалните предизвикателства на инфертилитета
  • Тя може да подобри придържането към лечението на репродуктивните проблеми и да подкрепи връзката между партньорите
  • Професионалната психологическа подкрепа предоставя безопасно пространство за изразяване и преработка на емоции, свързани с инфертилитета