Author: Стела Хараламбова

Да станеш майка с помощта на донорски яйцеклетки е дълбоко личен и понякога предизвикателен избор. Това е път, който минава през медицински решения, емоционални етапи и изграждане на ново разбиране за родителството. В тази статия ще разгледаме какво преживяват жените и двойките, взели това решение, и как психологическата подкрепа може да направи процеса по-лек и осъзнат.

Какво означава да приемеш донорството като възможност

Понякога години на изследвания, надежди и неуспешни опити водят до момент, в който донорството на яйцеклетки се появява като реална алтернатива. Това решение обаче често идва с вълна от емоции – страх, тъга, несигурност – заради участието на трета страна и липсата на генетична връзка с бъдещото дете.

Много жени се питат: „Ще бъда ли пълноценен родител?“ или „Ще мога ли да обичам това дете?“ Това са нормални въпроси. В психологията говорим за емоционална загуба – не на човек, а на дълбоко вкоренена представа: че ще станеш майка чрез своите яйцеклетки, че детето ще носи твоята биологична история. Тази представа често е част от женската идентичност още от ранна възраст.

Когато тази възможност отпадне, дори и медицината да предлага нова надежда, психиката преживява вътрешна загуба – със своята тъга, съпротива, гняв или вина. Това е процес, близък до скърбене, но често остава неразпознат и премълчаван. А той има нужда да бъде валидиран, споделен и приет.

В този контекст донорството не е просто медицински протокол, а вътрешен преход – от една реалност към нова. Жената има нужда от време, пространство и състрадание към себе си, за да премине през фазите на този процес и да изгради ново усещане за майчинството – такова, в което връзката с детето не се определя от генетиката, а от обичта, грижата и споделения живот. И именно тази връзка често се оказва дълбока, здрава и пълноценна.

Емоционалната крива на решението

Решението да се използват донорски яйцеклетки често преминава през етапи на шок, объркване, тревожност и постепенно приемане. Това не е просто рационален избор – то докосва дълбоки пластове от идентичността, представите за майчинството и очакванията към себе си. Много жени се чувстват разкъсани между силното желание да станат майки и усещането, че губят част от контрола, от телесната връзка с бъдещото дете или от представата, че „трябва“ да предадат собствената си генетична линия.

Това вътрешно напрежение е съвсем естествено. Желанието за дете е силно, интимно и често дълго носено. Но то понякога се сблъсква с чувство за загуба на идентичност, вина или несигурност, което изисква време и вътрешна работа, за да бъде преодоляно. През този процес жената може да се почувства уязвима, объркана или самотна – и именно затова подкрепата е толкова важна.

Важно е да подчертаем: няма „правилен“ начин да се чувстваш. Всяка емоция е валидна. Има пространство за всичко – и за тъгата, и за радостта.

Често задавани въпроси от бъдещи родители

• Как да изградя връзка с дете, с което нямам генетична връзка?
• Ще се чувствам ли истински родител?
• Какво ще се случи, ако детето разбере за донорството?
• Кога и как да говорим с детето за начина, по който е заченато?
• Ще се промени ли нещо в отношенията ни с партньора?
• Нормално ли е да усещам тъга и колебание, въпреки че решението е взето?
• Как ще ме възприемат близките ми, ако не съм използвала собствените си яйцеклетки?
• Ще прилича ли детето на мен? И има ли значение?

Отговорите на тези въпроси не са еднозначни, но споделеното между жени, преминали по този път, показва едно: любовта, приемането и връзката се изграждат не чрез гени, а чрез присъствие, грижа и отдаденост.

„Процесът не е линеен. И дори когато вече сме взели решението, понякога въпросите се появяват отново – по време на бременността, при раждането, в първите грижи за бебето. Важно е да знаем, че това е нормално и можем да получим подкрепа. – Стела Хараламбова, психолог

Какво помага в този процес

• Психологическа подкрепа – разговорите с психолог създават защитено пространство, в което жената може да изследва своите чувства без осъждане. Това е място, където се валидира емоционалната загуба, преосмисля се родителската роля и се изгражда увереност в новата реалност. Подкрепата е особено важна и в етапите на колебание, вземане на решение и адаптация към бременността.
• Време и вътрешно разрешение – донорството не изисква само медицинска подготовка, а и вътрешна. Позволението „да ми е трудно“ е важна стъпка. Приемането не се случва за ден – то е процес, в който има място и за сълзи, и за надежда. Даването на време за адаптация позволява на психиката да обработи загубата и постепенно да създаде нова представа за майчинството.
• Истории и общност – споделените преживявания на други жени, преминали през донорство, носят усещане за принадлежност и надежда. Често в групова подкрепа или личен разговор жените откриват, че не са сами, че техните въпроси са споделени, а техните тревоги – разбираеми. Това може да намали срама и да засили вътрешната сила.
• Разговори с партньора – много жени се притесняват как донорството ще повлияе на връзката. Откритата комуникация с партньора, подкрепена от терапевт при нужда, помага за изграждане на общо решение и усещане за единност в този път. Доверието и взаимното уважение са ключови за емоционалната стабилност на двойката.

Заключение

Родителството не започва с ДНК. То започва с желание, отдаденост и свързаност. Ако си на прага на това решение или вече си го взела, знай, че не си сама. Ти заслужаваш подкрепа, яснота и грижа – както и всяка друга бъдеща майка.

Основни изводи

• Донорството на яйцеклетки е реална и достъпна възможност за жени с репродуктивни затруднения, които не могат да използват собствен генетичен материал.
• Психологическите реакции към донорството са нормални и често включват объркване, тъга, страх и нужда от яснота.
• Любовта, присъствието и емоционалната достъпност на родителя са по-важни от генетичната връзка за изграждане на стабилна емоционална връзка с детето.
• Професионалната подкрепа може да помогне за осъзнато вземане на решението и създаване на здрава родителска идентичност.

Какво следва?

Темата за донорството на яйцеклетки не свършва с взетото решение. Тя продължава – с въпросите, които родителите си задават, с моментите на споделяне или премълчаване, и с реакциите на децата, когато узнаят своя произход.

В следващата статия ще надградим темата с фокус върху проучванията и научните наблюдения, които изследват как се развиват децата, заченати с донорски генетичен материал. Ще разгледаме как се формира връзката между дете и родител, какво е мястото на тайната, кога и как се говори за произхода и какво казват самите деца, когато разберат истината.

Очаквайте скоро в блога…