Влияние на убиквинола (коензим Q10) върху шансовете за зачеване при синдром на поликистозните яйчници, намален яйчников резерв и мъжки стерилитет

Влияние на убиквинола (коензим Q10) върху шансовете за зачеване при синдром на поликистозните яйчници, намален яйчников резерв и мъжки стерилитет

През последните десетилетия расте броят на двойките с репродуктивни нарушения. Все по-често се срещат състояния като синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ), намален яйчников резерв и силно влошени спермални показатели. Основни причини, които учените посочват, са по-заседналия начин на живот, който водим, консумацията на некачествна храна и прекомерните нива на стрес в ежедневието ни. Съзнателното отлагане на родителството за по-късна възраст също е от значение, тъй като с възрастта качеството на репродуктивните ни клетки се влошава (Rodgers et al., 2019; Björvang et al., 2021; Huang et al., 2023).
Поради тази причина все по-активно се изследва влиянието на различни хранителни добавки върху шансовете за зачеване. Оказва се, че убиквинолът (редуцираната форма на коензим Q10) дава много добри резултати както при женски, така и при мъжки стерилитет.
Убиквинолът или коензим Q10 е мастноразтворим коензим, който се синтезира в организма, а освен това може да се приема и с храната. Когато нивата му са ниски обаче, е възможно да се наложи прием под формата на хранителна добавка (Carneiro et al., 2023). Установено е, че с напредване на възрастта производството на коензим Q10 в телата ни постепенно намалява и приемането му с храната се оказва недостатъчно (Saini, 2011).
Коензим Q10 е важен за нормалното функциониране на клетката, тъй като участва в електронния транспорт и продуцирането на енергия от митохондриите (МТХ) – клетъчни органели, които осигуряват около 90% от енергията в нашето тяло. Освен това коензим Q10 действа като антиоксидант понеже улавя свободните радикали. Тази негова функция е от съществено значение, тъй като свободните радикали се свързват с макромолекулите изграждащи нашето тяло – белтъци, липиди и нуклеинови киселини и ги увреждат (Sheena et al., 2013). На пазара се предлагат две форми на коензим Q10 като едната е убиквитин, а другата убиквинол. Убиквинолът се абсорбира по-лесно в организма и затова е препоръчително (в случаите, в които се налага) да се приема именно той (Pelton, 2020; Mantle and Dybring, 2020; Bhagavan et al., 2007). Тъй като е мастно разтворим, е добре да се приема след хранене и по-конкретно след прием на храна, съдържаща повече мазнини (Saini, 2011).
Интересен факт е, че зрялата яйцеклетка съдържа около 100 000 МТХ (Babayev and Seli, 2015). Имайки предвид, че в останалите клетки в човешкото тяло броят на МТХ е около между 1000 и 2500, това число е наистина внушително (Pizzorno, 2014). Както вече стана ясно, МТХ са енергийните фабрики на клетката и недостатъчните нива на коензим Q10 от една страна намаляват оплодителния потенциал на яйцеклетката, а от друга пречат на нормалното ембрионално развитие (Labarta et al., 2019). Намаляването на нивата на коензим Q10 с напредването на възрастта е и една от причините за по-трудното зачеване (Meir et al., 2015).


Благоприятни ефекти след прием на убиквинол при жени със СПКЯ

 

Развитието на фоликулите е пряко зависимо от продуцираната в митохондриите енергия. Добре известен факт е, че инсулиновата резистентност пречи на правилното функциониране на МТХ, което пък от своя страна затруднява правилното нарастване на фоликулите и зреенето на яйцеклетките в тях. Приемът на убиквинол улеснява продукцията на енергия в МТХ на нарастващия фоликул и благоприятства узряването на яйцеклетката (Lubecka et al., 2023). Установено е, че при жени със СПКЯ, резистентни на кломифен цитрат (медикамент, предписван при липса на овулация с цел да се индуцира такава), включването на убиквинол успоредно с кломифен цитрат увеличава шанса за настъпване на овулация (66%) и имплантация (37%). Убиквинолът влияе положително и върху удебеляването на маточната лигавица, която изтънява под действието на кломифен цитрат (Amar and Abdou, 2021).

Снимка на бебе с лайка
Щастливо семейство, което очаква бебе

 

Благоприятни ефекти след прием на убиквинол при жени с намален яйчников резерв

При жени с намален яйчников резерв приемът на убиквинол също увеличава шансовете за зачеване. Една от причините за намаляването на броя на фоликулите в яйчниците (и съответно яйцеклетките, които биха се отделили от тях) е така нареченото овариално стареене (Xu et al., 2018; Jin et al., 2020). Поради тази причина приемът на антиоксиданти, какъвто е и убиквинолът, подобрява яйчниковата функция. Изследвано е действието и на други антиоксиданти при жени с намален яйчников резерв – мелатонин, мио-инозитол, витамини, ресвератрол, ацитил-л-карнитин, н-ацетил-н-цистеин, алфа-липоева киселина. Може да се каже, че всички те леко увеличават шансовете за настъпване на бременност, но статистическа достоверност на резултатите се наблюдава единствено след прием на убиквинол (Shang et al., 2024). Приемът на убиквинол увеличава и чувствителността на яйчниците към действието на гонадотропни хормони при стимулация, като по този начин се прилагат по-ниски дози от тях (Jajromi et al., 2017; Fernando et al., 2018). Убиквинолът (както и мелатонинът) увеличава шансовете да се аспирират по-голям брой зрели яйцеклетки при пункция, както и да се развият ембриони с по-добро качество. Именно като следствие на това се наблюдава и по-високия процент бременности. Благоприятните ефекти на убиквинола и мелатонина се наблюдават и при по-възрастни пациентки, но са най-силно изразени при жени под 35 годишна възраст (Shang et al., 2024).


Благоприятни ефекти след прием на убиквинол при мъжки фактор на стерилитет

Както знаем, митохондриите са важни и за нормалното функциониране на сперматозоидите. При тях те са локализирани в областта на шийката и имат отношение към подвижността (Hirata et al., 2002). Милиони сперматозоиди се съревновават да оплодят една единствена яйцеклетка и поради тази причина, скоростта, с която се придвижват, е от изключително значение. Освен че осигуряват енергия, необходима за придвижването им обаче, МТХ са потенциални източници на свободни радикали, тъй като между 1% и 3% от кислорода, редуциращ се в МТХ, се превръща в активни форми на кислорода. Пониженият антиоксидантен капацитет и високите нива на свободни радикали водят до оксидативен стрес, който е причина за увреждане на клетките (Andryeev et al., 2005). Клетъчните мембрани при сперматозоидите са много чувствителни към увреждане от свободни радикали. Генерирането на свободни радикали в сперматозоидите, освен че може да наруши целостта на мембраните им и да компрометира подвижността им, е опасно и поради друга причина – може да увреди и ядрото им. Сперматозоидите са натоварени с изключително отговорна задача – да доставят до яйцеклетката невредим бащиния генетичен материал. Продукцията на свободни радикали в тях обаче повишава риска от възникване на мутации както в мъжките гамети, така и в бъдещите ембриони (Sheena et al., 2013). Затова е важно да се поддържа баланса между антиоксидантните системи и нивата на свободните радикалии в организма. В случай, че той е нарушен, приемът на антиоксиданти, какъвто е убиквинолът, го възстановява.
Редица изследвания са посветени на това да се проучат ефектите от приема на убиквинол при мъже върху спермалните параметри и шансовете за зачеване. Установено е, че той подобрява концентрацията, подвижността и морфологията на сперматозоидите (Alahmar and Naemi, 2022; Alahmar and Sengupta, 2021). В проучване, проведено през 2020 от Kopets и сътр., 24% от двойките, в които мъжете, са приемали убивинол, за да подобрят показателите на спермограмата си докато партньорките им се подготват за ин витро, е настъпило спонтанно забременяване. Данните сочат, че понякога дори спермограмата да е с нормални параметри, приемът на убиквинол подобрява концентрацията, подвижността и морфологията на сперматозоидите. Счита се, че това се дължи именно на действието му като антиоксидант (Nadjarzadeh et al., 2014).

„Приемът на убиквинол подобрява митохондриалната функция, действа като мощен антиоксидант и води до подобрение както на яйчниковата функция при жени с намален яйчников резерв и СПКЯ, така и на спермалните параметри при мъже с идиопатичен стерилитет, което го прави ключов елемент в съвременните стратегии за подпомагане на фертилността“ (Shang et al., 2024; Lubecka et al., 2023; Alahmar & Sengupta, 2021).

Източници:

 
  1. Alahmar, A. T., & Naemi, R. (2022). Predictors of pregnancy and time to pregnancy in infertile men with idiopathic oligoasthenospermia pre- and post-coenzyme Q10 therapy. Andrologia, 54, e14385.
  2. Alahmar, A. T., & Sengupta, P. (2021). Impact of Coenzyme Q10 and Selenium on Seminal Fluid Parameters and Antioxidant Status in Men with Idiopathic Infertility. Biological Trace Element Research, 199, 1246–1252.
  3. Ammar, I. M. M., & Abdou, A. M. A. (2021). Effect of ubiquinol supplementation on ovulation induction in Clomiphene Citrate resistance. Middle East Fertility Society Journal, 26, Article 22.
  4. Andreyev, A., Kushnareva, Y., & Starkov, A. (2005). Mitochondrial metabolism of reactive oxygen species. Biochemistry (Moscow), 70(2), 200–214.
  5. Babayev, E., & Seli, E. (2015). Oocyte mitochondrial function and reproduction. Current Opinion in Obstetrics and Gynecology, 27, 175–181. https://doi.org/10.1097/GCO.0000000000000164
  6. Ben-Meir, A., Burstein, E., Borrego-Alvarez, A., Chong, J., Wong, E., Yavorska, T., et al. (2015). Coenzyme Q10 restores oocyte mitochondrial function and fertility during reproductive aging. Aging Cell, 14, 887–895. https://doi.org/10.1111/acel.12368
  7. Bhagavan, H. N., Chopra, R. K., Craft, N. E., Chitchumroonchokchai, C., & Failla, M. L. (2007). Assessment of coenzyme Q10 absorption using an in vitro digestion-Caco-2 cell model. International Journal of Pharmaceutics, 333, 112–117. https://doi.org/10.1016/j.ijpharm.2006.10.007
  8. Björvang, R. D., Hassan, J., Stefopoulou, M., Gemzell-Danielsson, K., Pedrelli, M., Kiviranta, H., et al. (2021). Persistent organic pollutants and the size of ovarian reserve in reproductive-aged women. Environment International, 155, 106589.
  9. Carneiro, M. F. H., & Colaiacovo, M. P. (2023). Beneficial antioxidant effects of Coenzyme Q10 on reproduction. Vitamins and Hormones, 121, 143–167.
  10. Fernando, S., Wallace, E. M., Vollenhoven, B., Lolatgis, N., Hope, N., Wong, M., et al. (2018). Melatonin in assisted reproductive technology: a pilot double-blind randomized placebo-controlled clinical trial. Frontiers in Endocrinology, 9, 545.
  11. Hirata, S., Hoshi, K., Shoda, T., & Mabuchi, T. (2002). Spermatozoon and mitochondrial DNA. Reproductive Medicine and Biology, 1, 41–47.
  12. Huang, B., Wang, Z., Kong, Y., Jin, M., & Ma, L. (2023). Global, regional and national burden of male infertility in 204 countries and territories between 1990 and 2019: An analysis of global burden of disease study. BMC Public Health, 23.
  13. Jahromi, B. N., Sadeghi, S., Alipour, S., Parsanezhad, M. E., & Alamdarloo, S. M. (2017). Effect of melatonin on the outcome of assisted reproductive technique cycles in women with diminished ovarian reserve: a double-blinded randomized clinical trial. Iranian Journal of Medical Sciences, 42(1), 73–78.
  14. Jin, Y., Liu, D., Zhang, H., Han, B., & Fan, G. (2020). Coenzyme Q10 combined with growth hormone in nutritional supplementation during pregnancy preparation for in vitro fertilization–embryo transfer patients and its effect on follicular quality. China Pharmacy, 19(5), 149–151.
  15. Kopets, R., Kuibida, I., Chernyavska, I., Cherepanyn, V., Mazo, R., Fedevych, V., & Gerasymov, S. (2020). Dietary supplementation with a novel L-carnitine multi-micronutrient in idiopathic male subfertility involving oligo-, astheno-, teratozoospermia: A randomized clinical study. Andrology, 8, 1184–1193.
  16. Labarta, E., de Los Santos, M. J., Escriba, M. J., Pellicer, A., & Herraiz, S. (2019). Mitochondria as a tool for oocyte rejuvenation. Fertility and Sterility, 111, 219–226. https://doi.org/10.1016/j.fertnstert.2018.10.036
  17. Mantle, D., & Dybring, A. (2020). Bioavailability of coenzyme Q(10): An overview of the absorption process and subsequent metabolism. Antioxidants, 9. https://doi.org/10.3390/antiox9050386
  18. Nadjarzadeh, A., Shidfar, F., Amirjannati, N., Vafa, M. R., Motevalian, S. A., Gohari, M. R., et al. (2014). Effect of Coenzyme Q10 supplementation on antioxidant enzymes activity and oxidative stress of seminal plasma: A double-blind randomised clinical trial. Andrologia, 46, 177–183.
  19. Pelton, R. (2020). Coenzyme Q(10): A Miracle Nutrient Advances in Understanding. Integrative Medicine (Encinitas), 19, 16–20.
  20. Pizzorno, J. (2014). Mitochondria—Fundamental to Life and Health. Integrative Medicine (Encinitas), 13, 8–15.
  21. Rodgers, R. J., Suturina, L., Lizneva, D., Davies, M. J., Hummitzsch, K., Irving-Rodgers, H. F., & Robertson, S. A. (2019). Is polycystic ovary syndrome a 20th Century phenomenon? Medical Hypotheses, 124, 31–34.
  22. Saini, R. (2011). Coenzyme Q10: The essential nutrient. Journal of Pharmacology and Bioallied Sciences, 3, 466–467. https://doi.org/10.4103/0975-7406.84471
  23. Shang, Y., Song, N., He, R., & Wu, M. (2024). Antioxidants and Fertility in Women with Ovarian Aging: A Systematic Review and Meta-Analysis. Advances in Nutrition, 15(8).
  24. Sheena, L., Aitken, J., Sarah, C., Geoffry, I., Donald, E., Ralph, H., et al. (2013). The impact of sperm DNA damage in assisted conception and beyond: Recent advances in diagnosis and treatment. Reproductive Biomedicine, 4, 11–21.
  25. Xu, Y., Nisenblat, V., Lu, C., Li, R., Qiao, J., Zhen, X., & Wang, S. (2018). Pretreatment with coenzyme Q10 improves ovarian response and embryo quality in low-prognosis young women with decreased ovarian reserve: A randomized controlled trial. Reproductive Biology and Endocrinology, 16(1), 29.
  26. Zeber-Lubecka, N., Ciebiera, M., & Hennig, E. E. (2023). Polycystic ovary syndrome and oxidative stress—from bench to bedside. International Journal of Molecular Sciences, 24(18), 14126.

Тази статия е част от инициативата на безплатния уебинар „Женското тяло в репродуктивен фокус“ на платформата До Tеб. Следете ни за още полезни практики, съвети и подкрепа от специалисти.

Имаш ли нужда от подкрепа?

Запознай се с нашия специалист

Галина Ненкова е д-р по биологическите науки, ембриолог и психолог, специализирал в областта на репродуктивната психология. От 2008 г. насам работи в сферата на репродуктивната медицина, като комбинира опита си с двойки, преминаващи през ин витро процедури, с дълбоко разбиране за психоемоционалните аспекти на инфертилитета.

С внимание към научната прецизност и човешката страна на лечението, Галина съчетава медицинската и психологическата грижа, създавайки пространство за подкрепа, информираност и емоционална устойчивост. Тя вярва, че истинската грижа се случва, когато телесното и психичното се разглеждат заедно.

 

  • Фокус:инфертилитет, ин витро подкрепа, перинатална загуба, следродилна депресия
  • Образование: Сертифициран йога учител към Yoga Alliance RYT 200 (Бали)
  • Специализация: Йога и холистична грижа при репродуктивни затруднения, бременност и следродилен период 

Онлайн консултация с д-р Галина Ненкова

Група за подкрепа при инвитро – Защо е важна и как помага?

Група за подкрепа при инвитро – Защо е важна и как помага?

Група за подкрепа при инвитро е важен ресурс за жените, преминаващи през този процес. Психологическата устойчивост по време на инвитро процедурите е от решаващо значение за тяхното благосъстояние. Самата организация на лечението е такава, че периоди на надежда и завишени очаквания се редуват с периоди на изчакване и догадки. В даден момент става ясен и крайният резултат от съответния етап на лечение – колко яйцеклетки са аспирирани по време на пункцията, колко са се оплодили, колко ембриона са с надеждно качество, настъпила ли е бременност след трансфера, налице ли е сърдечна дейност, здрав ли е плодът… и още, и още. 

По време на изчакването тревожността рязко се покачва, а в случай че резултатът е неудовлетворителен и не настъпи бременност (или тя е рискова), тъгата и отчаянието вземат превес. При всяка следваща процедура жените се „качват“ на това „емоционално влакче“. Поради тази причина е важно да се търсят стратегии за справяне със стреса при инвитро. Групата за подкрепа, която водим, цели именно да повиши психологическата устойчивост на участниците и да им помогне да открият нови начини за справяне с емоционалните предизвикателства при репродуктивни затруднения.

Защо участието в група за подкрепа при инвитро е ключова?

Тъй като броят на двойките с репродуктивни проблеми непрекъснато расте, нараства и броят на инвитро процедурите. Много често жените, които се опитват да забременеят с помощта на методите на асистираната репродукция, споделят, че се чувстват неловко от това, че не са „като другите“, че нещо в тях е „сбъркано“. Това подкопава самочувствието им и нерядко ги кара да се срамуват, че са попаднали в подобна ситуация.

Някои жени споделят, че предпочитат да се изолират от околните, понеже въпросите, подмятанията или липсата на разбиране и съчувствие им тежат. Други забелязват, че са станали по-тревожни, а трети – че проявяват симптоми на депресия. Процентът на бременностите, настъпили след първи инвитро опит, не е висок, а неуспешните опити често водят до умора и усещане за безпомощност.

“Процесът на инвитро може да бъде емоционално изтощителен и да създаде усещане за изолация. Групите за подкрепа дават възможност на жените да споделят своите преживявания и да намерят разбиране по време на този труден период. Ние сме тук, за да ви подкрепим в този важен момент.”– Галина Ненкова, репродуктивен псоихолог и ембриолог

Как включването ми в група за подкрепа при инвитро може да помогне?

Резултатите от работата ни в сферата на репродуктивната психология показват, че група за подкрепа при инвитро процедура помага на жените да се почустват разбрани и да имат възможността да споделят с други жени, които преминават през процеса на инвитро процедурите. Групата за подкрепа при инвитро ви дава възможност да общувате с жени, изправени пред предизвикателства, сходни на вашите.

Споделянето на сходни преживявания, неминуемо ще ви помогне да се свържете на по-дълбоко ниво и да споделяте тревогите си, без да се страхувате от критика и осъждане. Понякога липсата на подкрепа и разбиране от страна на най-близките в подобен етап от живота създава дистанция. Става така, че в момент, в който сме най-уязвими и в който имаме най-силна нужда от емоционална подкрепа, се оказваме изолирани от околните.

Как да се включите?

Затвореният кръг от хора и защитеното пространство, което групата за подкрепа осигурява, ще ви помогнат да говорите открито за страховете и емоциите си. Ще научите или подобрите умения като отстояване на лични грани и себезаявяване, така важни във връзка със споделянето и информирането на близки, приятели, колеги относно репродуктивната ситуация. инвитро процеса 

Ако сте в инвитро процедура и имате нужда да общувате с жени, които също като вас се питат „А сега накъде?“, заповядайте в нашата група за подкрепа и ще потърсим отговора заедно. Знайте, че не сте сами и че много жени преминават през всевъзможни предизвикателства, опитвайки се да сбъднат мечтата си да станат майки. А ние сме тук, за да ви изслушаме и насърчим.

Какво ще получите в групата?

  • Емоционална подкрепа – ще намерите разбиране и споделеност в безопасна среда.
  • Споделен опит – ще се срещнете с жени, които преминават през същите предизвикателства.
  • Техники за справяне със стреса – ще научите стратегии за управление на тревожността.
  • Усещане за общност – ще се почувствате част от подкрепяща група, която споделя вашите цели и надежди.
  • Възможност за изграждане на дългосрочни приятелства – често отношенията, създадени в тези групи, продължават и извън тях.

Основни изводи за груповата подкрепа при инвитро

 

  • Групите за подкрепа при инвитро предоставят емоционална стабилност и усещане за принадлежност.
  • Ранното разпознаване на емоционалните предизвикателства може да помогне за по-добро справяне със стреса.
  • Професионалната подкрепа и подходящите стратегии за справяне правят процеса на инвитро по-лек и осъзнат.
  • Споделеното преживяване с други жени помага за намаляване на тревожността и усещането за самота.

Заключение

Групите за подкрепа при инвитро са изключително ценен ресурс за всяка жена, преминаваща през този процес. Чрез споделен опит, емоционална подкрепа и доказани техники за справяне със стреса, те помагат на участниците преминаващи през репродуктивни затруднения. Подкрепата от хора със сходни преживявания може да направи огромна разлика в цялостното емоционално състояние по време на репродуктивното лечение. Освен емоционалната подкрепа, групите осигуряват ценна информация за различни стратегии за справяне със стреса. Чрез взаимодействие с други жени, преминаващи през същото, участниците намират мотивация и чувство за общност. Споделените преживявания намаляват тревожността и повишават психологическата устойчивост, което е особено важно в процеса на асистирана репродукция.

Запишете се в нашата група за подкрепа за жени в инвитро процедура -> тук !

Комплицирана скръб след перинатална загуба

Комплицирана скръб след перинатална загуба

Загубата на дете в резултат на мъртво раждане, спонтанен аборт или неонатална смърт се означава като перинатална загуба. Това травматично житейско събитие, повлиява негативно както физическото, така и психоемоционалното състояние на потърпевшите. Много често след перинатална загуба е налице ясно изразена симптоматика, характерна за депресия и тревожност, които са предпоставка за развитие на комплицирана скръб (Bellet et al., 2019; Kersting et al., 2007). Проучванията относно скръбта по загуба на близък сочат, че именно хората, загубили дете, са най-склонни да „заседнат“ в мъката си и да развият комплицирана скръб (Hunter et al., 2017). Характерно за това състояние е, че мъката се преживява прекалено интензивно и затруднява ежедневните дейности. Често поведението е неконструктивно и вместо да напредва към завършване на процеса на скърбене, човек остава фиксиран в някой от етапите му. В сравнение с нормалната скръб, комплицираната може да е по-силно изявена или по-продължителна и се развива на фона на влошено психично здраве (Goldstein et al., 2019).

Продължителност на процеса на скърбене след перинатална загуба

Въпреки че родителите не разполагат с достатъчно време да развият силна привързаност към детето, което очакват, интензитетът на скръбта при перинатална загуба често е по-силно изразен в сравнение с интензитета на скръбта при загуба на възрастен съродственик (Clark et al., 2021). Освен това продължителността на тъгата е по-разтеглена във времето. Когато загубим роднина по права линия, скръбта започва да отшумява след около година (Lin & Lasker, 1996), докато често при загуба на бременност или неонатална загуба, скръбта започва да отшумява едва около втората година (Friedman & Gath, 1989). Проучванията сочат, че при нормалния процес на скърбене при загуба на близък, отричането, копнежът, гневът и депресията достигат своя пик около шестия месец след трагедията, след което тръгват рязко надолу (Maciejewski et al., 2007). Изследване, проведено от Lin и Lasker (1996), показва, че при опечалените родители, загубили бременност или новородено, началните нива на скръб са по-високи и спадат най-силно в рамките на първата година. По-нататъшен анализ на резултатите обаче сочи, че през втората година скръбта продължава да намалява при едва 41% от изследваните лица. Останалите 59% определят тъгата, която изпитват, като всепроникваща и споделят, че се чувстват заседнали в нея (Ritsher & Neugebauer, 2001). Перинаталната загуба влияе на психичното състояние на родителите и членовете на разширеното семейство и може да доведе до посттравматичен стрес, депресия, тревожност и нарушения на съня (Kersting et al., 2011). Всички тези състояния са предпоставка за развитието на така наречената комплицирана или нерешена скръб (Hughes et al., 2003).

Фактори, влияещи върху развитието на комплицирана скръб

Факторите, способстващи развитието на комплицирана скръб след перинатална загуба включват липса на подкрепа от страна на семейството, както и липса на социална подкрепа; изразена тревожност или депресивност на майката в миналото; датиращи от по-ранен етап трудности във връзката; амбивалентно отношение към бременността или нереално високи очаквания към ролята на бъдещето дете в живота на семейството (Frost & Condon, 1996). Жените често смятат, че тялото им ги е предало, а женствеността им е срината. Чувството за вина е често срещано при перинатална загуба и е една от ключовите причини за развитието на комплицирана скръб. Самообвиненията удължават нормалния процес на скърбене, особено ако е било налице амбивалентно отношение към бременността или майката е извършвала непрепоръчителни дейности, като прекомерно физическо натоварване, употреба на алкохол, тютюнопушене (Hughes et al., 2002). От ключово значение е и дали двойката вече има други деца. Установено е, че рискът за развитие на комплицирана скръб е значително по-висок в случаите, в които се налага бременността да бъде прекратена поради наличие на аномалии в плода (Kerns et al., 2018). Психологическият дистрес е по-висок при жени, които вече са преживели перинатална загуба (Friedman & Gath, 1989).

Снимка на бебе с лайка

Щастливо семейство, което очаква бебе

Как привързаността на родителите към плода повлиява процеса на скърбене

Родителите, преживели перинатална загуба, са лишени от възможността да се свържат с детето си на база общи преживявания. Счита се, че ултразвуковото наблюдение на плода спомага за засилване на връзката между родителите и детето още докато то е в утробата (Lasker & Toedter, 1991). Изследванията относно психологическия ефект, който ултразвуковото наблюдение оказва върху родителите, преживели ранна загуба, са противоречиви. Според някои от тях, ако плодът е бил наблюдаван с ултразвук, скръбта след загуба (особено при бащите) се преживява по-интензивно (Schut et al., 1991). Други изследвания в тази област обаче не потвърждават подобна зависимост (Hunter et al., 2017).

Що се отнася до майчината скръб, тя е по-ярко изявена при жените, които са успели да се свържат по-силно с плода на емоционално ниво. Тези, които са направили покупки за бъдещото дете, избрали са име, както и тези, които се радват на движенията му в утробата си, преживяват загубата по-тежко (Ritsher & Neugebauer, 2001). Стадият от бременността, в който е настъпила загубата, обаче не е от такова значение (Frost & Condon, 1996).

„Подкрепата от страна на близките е ключова за достигането до етапа на приемане на загубата. “ – Галина Ненкова, психолог

Как се отразява върху психичното състояние на родителите сбогуването с починалото бебе

Доказано е, че процесът на сбогуване с починалия подпомага здравословното преживяване на траура. След перинатална загуба обаче много често не се предлага опция на родителите да погребат, а понякога дори и да видят детето си (Inati et al., 2018). Това допълнително усложнява нормалното преминаване през етапите на скръбта и повишава усещането за изолираност от околните. В миналото е било честа практика медицинските екипи да не предоставят възможност на родителите да се сбогуват с мъртвородените си деца (Hunter et al., 2017).

Някои изследвания сочат, че ако родителите видят и дори подържат в обятията си починалото си дете, ще приемат загубата по-лесно (Lasker & Toedter, 1991). Според други автори обаче жените, които са имали възможност да прегърнат мъртвото си дете, по-често развиват посттравматично стресово разстройство, тревожност и депресия (Goldstein et al., 2019).

Заключение

Комплицираната скръб е често срещана при родители, преживели перинатална загуба. Освен че повлиява негативно емоционалното им състояние, тя се отразява зле и на физическото им здраве. След подобно житейско събитие нерядко човек се чувства неразбран, а това го кара да се отдръпне от социума и да се затвори в себе си. Подобно поведение допълнително препятства здравословното преживяване на скръбта. Подкрепата от страна на близките е ключова за достигането до етапа на приемане на загубата. За щастие, през последните години се провеждат доста проучвания сред родителите преживели перинатална загуба. За да се проучат психологическите особености на тази популация в дълбочина обаче, са необходими допълнителни емпирични данни. Това би дало възможност за по-ефективна интервенция.

Основни изводи

  • Интензитетът на скръбта след перинатална загуба често е по-висок и по-продължителен в сравнение със загубата на възрастен близък, като скръбта може да се задържи повече от две години (Lin & Lasker, 1996).
  • Комплицираната скръб се развива по-често при липса на социална подкрепа, наличие на депресивност или амбивалентно отношение към бременността (Frost & Condon, 1996).
  • Преживяването на сбогуване с починалото бебе може да подпомогне процеса на траур, но също така носи риск от посттравматично стресово разстройство (Goldstein et al., 2019; Lasker & Toedter, 1991).
  • Мъжете и жените преживяват скръбта по различен начин, което често води до конфликти в двойката след перинатална загуба (Hunter et al., 2017).

Използвана литература

Bellet, B. W., Holland, J. M., & Neimeyer, R. A. (2019). The Social Meaning in Life Events Scale (SMILES): A preliminary psychometric evaluation in a bereaved sample. Death Studies, 43(2), 103–112. https://doi.org/10.1080/07481187.2018.1456008

Burden, C., Bradley, S., Storey, C., Ellis, A., Heazell, A. E., Downe, S., Cacciatore, J., & Siassakos, D. (2016). From grief, guilt pain and stigma to hope and pride – A systematic review and meta-analysis of mixed-method research of the psychosocial impact of stillbirth. BMC Pregnancy and Childbirth, 16, 9. https://doi.org/10.1186/s12884-016-0800-8

Clark, O. E., Fortney, C. A., Dunnells, Z. D. O., Gerhardt, C. A., & Baughcum, A. E. (2021). Parent perceptions of infant symptoms and suffering and associations with distress among bereaved parents in the NICU. Journal of Pain and Symptom Management, 62(3), e20-e27. https://doi.org/10.1016/j.jpainsymman.2021.02.015

Friedman, T., & Gath, D. (1989). The psychiatric consequences of spontaneous abortion. British Journal of Psychiatry, 155, 810–813. https://doi.org/10.1192/bjp.155.6.810

Frost, M., & Condon, J. T. (1996). The psychological sequelae of miscarriage: A critical review of the literature. Australian and New Zealand Journal of Psychiatry, 30(1), 54–62. https://doi.org/10.3109/00048679609076072

Goldstein, R. D., Cameron, B., & Fitzpatrick, T. (2019). Pre-loss personal factors and prolonged grief disorder in bereaved mothers. Psychological Medicine, 49(14), 2370–2378. https://doi.org/10.1017/S0033291718003264

Hunter, A., Tussis, L., & MacBeth, A. (2017). The presence of anxiety, depression and stress in women and their partners during pregnancies following perinatal loss: A meta-analysis. Journal of Affective Disorders, 223, 153–164. https://doi.org/10.1016/j.jad.2017.07.004

Inati, V., Matic, M., Phillips, C., Maconachie, N., Vanderhook, F., & Kent, A. L. (2018). A survey of the experiences of families with bereavement support services following a perinatal loss. Australian and New Zealand Journal of Obstetrics and Gynaecology, 58(1), 54–63. https://doi.org/10.1111/ajo.12661

Kersting, A., Kroker, K., Steinhard, J., et al. (2007). Complicated grief after traumatic loss: A 14-month follow-up study. European Archives of Psychiatry and Clinical Neuroscience, 257, 437–443. https://doi.org/10.1007/s00406-007-0743-1

Kersting, A., Brahler, E., Glaesmer, H., & Wagner, B. (2011). Prevalence of complicated grief in a representative population-based sample. Journal of Affective Disorders, 131(1–3), 339–343. https://doi.org/10.1016/j.jad.2010.11.032

Lasker, J. N., & Toedter, L. J. (1991). Acute versus chronic grief: The case of pregnancy loss. American Journal of Orthopsychiatry, 61(4), 510–522. https://doi.org/10.1037/h0079288

Lin, S. X., & Lasker, J. N. (1996). Patterns of grief reaction after pregnancy loss. American Journal of Orthopsychiatry, 66(2), 262–271. https://doi.org/10.1037/h0080177

Maciejewski, P. K., Zhang, B., Block, S. D., & Prigerson, H. G. (2007). An empirical examination of the stage theory of grief. JAMA, 297(7), 716–723. https://doi.org/10.1001/jama.297.7.716

Ritsher, J., & Neugebauer, R. (2001). Mourning and miscarriage: The cardinal role of yearning for the lost child in the grief process following reproductive loss. Paper presented at: First World Congress on Women’s Mental Health, Berlin, Germany, March.

Schut, H. A. W., de Keijser, J., Bout, J. D., & Dijkhuis, J. H. (1991). Post-traumatic stress symptoms in the first years of conjugal bereavement. Anxiety Stress Coping, 4(3), 225–234. https://doi.org/10.1080/10615809108250419