Blog

През последните десетилетия расте броят на двойките с репродуктивни нарушения. Все по-често се срещат състояния като синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ), намален яйчников резерв и силно влошени спермални показатели. Основни причини, които учените посочват, са по-заседналия начин на живот, който водим, консумацията на некачествна храна и прекомерните нива на стрес в ежедневието ни. Съзнателното отлагане на родителството за по-късна възраст също е от значение, тъй като с възрастта качеството на репродуктивните ни клетки се влошава (Rodgers et al., 2019; Björvang et al., 2021; Huang et al., 2023).
Поради тази причина все по-активно се изследва влиянието на различни хранителни добавки върху шансовете за зачеване. Оказва се, че убиквинолът (редуцираната форма на коензим Q10) дава много добри резултати както при женски, така и при мъжки стерилитет.
Убиквинолът или коензим Q10 е мастноразтворим коензим, който се синтезира в организма, а освен това може да се приема и с храната. Когато нивата му са ниски обаче, е възможно да се наложи прием под формата на хранителна добавка (Carneiro et al., 2023). Установено е, че с напредване на възрастта производството на коензим Q10 в телата ни постепенно намалява и приемането му с храната се оказва недостатъчно (Saini, 2011).
Коензим Q10 е важен за нормалното функциониране на клетката, тъй като участва в електронния транспорт и продуцирането на енергия от митохондриите (МТХ) – клетъчни органели, които осигуряват около 90% от енергията в нашето тяло. Освен това коензим Q10 действа като антиоксидант понеже улавя свободните радикали. Тази негова функция е от съществено значение, тъй като свободните радикали се свързват с макромолекулите изграждащи нашето тяло – белтъци, липиди и нуклеинови киселини и ги увреждат (Sheena et al., 2013). На пазара се предлагат две форми на коензим Q10 като едната е убиквитин, а другата убиквинол. Убиквинолът се абсорбира по-лесно в организма и затова е препоръчително (в случаите, в които се налага) да се приема именно той (Pelton, 2020; Mantle and Dybring, 2020; Bhagavan et al., 2007). Тъй като е мастно разтворим, е добре да се приема след хранене и по-конкретно след прием на храна, съдържаща повече мазнини (Saini, 2011).
Интересен факт е, че зрялата яйцеклетка съдържа около 100 000 МТХ (Babayev and Seli, 2015). Имайки предвид, че в останалите клетки в човешкото тяло броят на МТХ е около между 1000 и 2500, това число е наистина внушително (Pizzorno, 2014). Както вече стана ясно, МТХ са енергийните фабрики на клетката и недостатъчните нива на коензим Q10 от една страна намаляват оплодителния потенциал на яйцеклетката, а от друга пречат на нормалното ембрионално развитие (Labarta et al., 2019). Намаляването на нивата на коензим Q10 с напредването на възрастта е и една от причините за по-трудното зачеване (Meir et al., 2015).

Благоприятни ефекти след прием на убиквинол при жени със СПКЯ

Развитието на фоликулите е пряко зависимо от продуцираната в митохондриите енергия. Добре известен факт е, че инсулиновата резистентност пречи на правилното функциониране на МТХ, което пък от своя страна затруднява правилното нарастване на фоликулите и зреенето на яйцеклетките в тях. Приемът на убиквинол улеснява продукцията на енергия в МТХ на нарастващия фоликул и благоприятства узряването на яйцеклетката (Lubecka et al., 2023). Установено е, че при жени със СПКЯ, резистентни на кломифен цитрат (медикамент, предписван при липса на овулация с цел да се индуцира такава), включването на убиквинол успоредно с кломифен цитрат увеличава шанса за настъпване на овулация (66%) и имплантация (37%). Убиквинолът влияе положително и върху удебеляването на маточната лигавица, която изтънява под действието на кломифен цитрат (Amar and Abdou, 2021).

Благоприятни ефекти след прием на убиквинол при жени с намален яйчников резерв

При жени с намален яйчников резерв приемът на убиквинол също увеличава шансовете за зачеване. Една от причините за намаляването на броя на фоликулите в яйчниците (и съответно яйцеклетките, които биха се отделили от тях) е така нареченото овариално стареене (Xu et al., 2018; Jin et al., 2020). Поради тази причина приемът на антиоксиданти, какъвто е и убиквинолът, подобрява яйчниковата функция. Изследвано е действието и на други антиоксиданти при жени с намален яйчников резерв – мелатонин, мио-инозитол, витамини, ресвератрол, ацитил-л-карнитин, н-ацетил-н-цистеин, алфа-липоева киселина. Може да се каже, че всички те леко увеличават шансовете за настъпване на бременност, но статистическа достоверност на резултатите се наблюдава единствено след прием на убиквинол (Shang et al., 2024). Приемът на убиквинол увеличава и чувствителността на яйчниците към действието на гонадотропни хормони при стимулация, като по този начин се прилагат по-ниски дози от тях (Jajromi et al., 2017; Fernando et al., 2018). Убиквинолът (както и мелатонинът) увеличава шансовете да се аспирират по-голям брой зрели яйцеклетки при пункция, както и да се развият ембриони с по-добро качество. Именно като следствие на това се наблюдава и по-високия процент бременности. Благоприятните ефекти на убиквинола и мелатонина се наблюдават и при по-възрастни пациентки, но са най-силно изразени при жени под 35 годишна възраст (Shang et al., 2024).

Благоприятни ефекти след прием на убиквинол при мъжки фактор на стерилитет

Както знаем, митохондриите са важни и за нормалното функциониране на сперматозоидите. При тях те са локализирани в областта на шийката и имат отношение към подвижността (Hirata et al., 2002). Милиони сперматозоиди се съревновават да оплодят една единствена яйцеклетка и поради тази причина, скоростта, с която се придвижват, е от изключително значение. Освен че осигуряват енергия, необходима за придвижването им обаче, МТХ са потенциални източници на свободни радикали, тъй като между 1% и 3% от кислорода, редуциращ се в МТХ, се превръща в активни форми на кислорода. Пониженият антиоксидантен капацитет и високите нива на свободни радикали водят до оксидативен стрес, който е причина за увреждане на клетките (Andryeev et al., 2005). Клетъчните мембрани при сперматозоидите са много чувствителни към увреждане от свободни радикали. Генерирането на свободни радикали в сперматозоидите, освен че може да наруши целостта на мембраните им и да компрометира подвижността им, е опасно и поради друга причина – може да увреди и ядрото им. Сперматозоидите са натоварени с изключително отговорна задача – да доставят до яйцеклетката невредим бащиния генетичен материал. Продукцията на свободни радикали в тях обаче повишава риска от възникване на мутации както в мъжките гамети, така и в бъдещите ембриони (Sheena et al., 2013). Затова е важно да се поддържа баланса между антиоксидантните системи и нивата на свободните радикалии в организма. В случай, че той е нарушен, приемът на антиоксиданти, какъвто е убиквинолът, го възстановява.
Редица изследвания са посветени на това да се проучат ефектите от приема на убиквинол при мъже върху спермалните параметри и шансовете за зачеване. Установено е, че той подобрява концентрацията, подвижността и морфологията на сперматозоидите (Alahmar and Naemi, 2022; Alahmar and Sengupta, 2021). В проучване, проведено през 2020 от Kopets и сътр., 24% от двойките, в които мъжете, са приемали убивинол, за да подобрят показателите на спермограмата си докато партньорките им се подготват за ин витро, е настъпило спонтанно забременяване. Данните сочат, че понякога дори спермограмата да е с нормални параметри, приемът на убиквинол подобрява концентрацията, подвижността и морфологията на сперматозоидите. Счита се, че това се дължи именно на действието му като антиоксидант (Nadjarzadeh et al., 2014).

„Приемът на убиквинол подобрява митохондриалната функция, действа като мощен антиоксидант и води до подобрение както на яйчниковата функция при жени с намален яйчников резерв и СПКЯ, така и на спермалните параметри при мъже с идиопатичен стерилитет, което го прави ключов елемент в съвременните стратегии за подпомагане на фертилността“ (Shang et al., 2024; Lubecka et al., 2023; Alahmar & Sengupta, 2021).

Източници:

1. Alahmar, A. T., & Naemi, R. (2022). Predictors of pregnancy and time to pregnancy in infertile men with idiopathic oligoasthenospermia pre- and post-coenzyme Q10 therapy. Andrologia, 54, e14385.
2. Alahmar, A. T., & Sengupta, P. (2021). Impact of Coenzyme Q10 and Selenium on Seminal Fluid Parameters and Antioxidant Status in Men with Idiopathic Infertility. Biological Trace Element Research, 199, 1246–1252.
3. Ammar, I. M. M., & Abdou, A. M. A. (2021). Effect of ubiquinol supplementation on ovulation induction in Clomiphene Citrate resistance. Middle East Fertility Society Journal, 26, Article 22.
4. Andreyev, A., Kushnareva, Y., & Starkov, A. (2005). Mitochondrial metabolism of reactive oxygen species. Biochemistry (Moscow), 70(2), 200–214.
5. Babayev, E., & Seli, E. (2015). Oocyte mitochondrial function and reproduction. Current Opinion in Obstetrics and Gynecology, 27, 175–181. https://doi.org/10.1097/GCO.0000000000000164
6. Ben-Meir, A., Burstein, E., Borrego-Alvarez, A., Chong, J., Wong, E., Yavorska, T., et al. (2015). Coenzyme Q10 restores oocyte mitochondrial function and fertility during reproductive aging. Aging Cell, 14, 887–895. https://doi.org/10.1111/acel.12368
7. Bhagavan, H. N., Chopra, R. K., Craft, N. E., Chitchumroonchokchai, C., & Failla, M. L. (2007). Assessment of coenzyme Q10 absorption using an in vitro digestion-Caco-2 cell model. International Journal of Pharmaceutics, 333, 112–117. https://doi.org/10.1016/j.ijpharm.2006.10.007
8. Björvang, R. D., Hassan, J., Stefopoulou, M., Gemzell-Danielsson, K., Pedrelli, M., Kiviranta, H., et al. (2021). Persistent organic pollutants and the size of ovarian reserve in reproductive-aged women. Environment International, 155, 106589.
9. Carneiro, M. F. H., & Colaiacovo, M. P. (2023). Beneficial antioxidant effects of Coenzyme Q10 on reproduction. Vitamins and Hormones, 121, 143–167.
10. Fernando, S., Wallace, E. M., Vollenhoven, B., Lolatgis, N., Hope, N., Wong, M., et al. (2018). Melatonin in assisted reproductive technology: a pilot double-blind randomized placebo-controlled clinical trial. Frontiers in Endocrinology, 9, 545.
11. Hirata, S., Hoshi, K., Shoda, T., & Mabuchi, T. (2002). Spermatozoon and mitochondrial DNA. Reproductive Medicine and Biology, 1, 41–47.
12. Huang, B., Wang, Z., Kong, Y., Jin, M., & Ma, L. (2023). Global, regional and national burden of male infertility in 204 countries and territories between 1990 and 2019: An analysis of global burden of disease study. BMC Public Health, 23.
13. Jahromi, B. N., Sadeghi, S., Alipour, S., Parsanezhad, M. E., & Alamdarloo, S. M. (2017). Effect of melatonin on the outcome of assisted reproductive technique cycles in women with diminished ovarian reserve: a double-blinded randomized clinical trial. Iranian Journal of Medical Sciences, 42(1), 73–78.
14. Jin, Y., Liu, D., Zhang, H., Han, B., & Fan, G. (2020). Coenzyme Q10 combined with growth hormone in nutritional supplementation during pregnancy preparation for in vitro fertilization–embryo transfer patients and its effect on follicular quality. China Pharmacy, 19(5), 149–151.
15. Kopets, R., Kuibida, I., Chernyavska, I., Cherepanyn, V., Mazo, R., Fedevych, V., & Gerasymov, S. (2020). Dietary supplementation with a novel L-carnitine multi-micronutrient in idiopathic male subfertility involving oligo-, astheno-, teratozoospermia: A randomized clinical study. Andrology, 8, 1184–1193.
16. Labarta, E., de Los Santos, M. J., Escriba, M. J., Pellicer, A., & Herraiz, S. (2019). Mitochondria as a tool for oocyte rejuvenation. Fertility and Sterility, 111, 219–226. https://doi.org/10.1016/j.fertnstert.2018.10.036
17. Mantle, D., & Dybring, A. (2020). Bioavailability of coenzyme Q(10): An overview of the absorption process and subsequent metabolism. Antioxidants, 9. https://doi.org/10.3390/antiox9050386
18. Nadjarzadeh, A., Shidfar, F., Amirjannati, N., Vafa, M. R., Motevalian, S. A., Gohari, M. R., et al. (2014). Effect of Coenzyme Q10 supplementation on antioxidant enzymes activity and oxidative stress of seminal plasma: A double-blind randomised clinical trial. Andrologia, 46, 177–183.
19. Pelton, R. (2020). Coenzyme Q(10): A Miracle Nutrient Advances in Understanding. Integrative Medicine (Encinitas), 19, 16–20.
20. Pizzorno, J. (2014). Mitochondria—Fundamental to Life and Health. Integrative Medicine (Encinitas), 13, 8–15.
21. Rodgers, R. J., Suturina, L., Lizneva, D., Davies, M. J., Hummitzsch, K., Irving-Rodgers, H. F., & Robertson, S. A. (2019). Is polycystic ovary syndrome a 20th Century phenomenon? Medical Hypotheses, 124, 31–34.
22. Saini, R. (2011). Coenzyme Q10: The essential nutrient. Journal of Pharmacology and Bioallied Sciences, 3, 466–467. https://doi.org/10.4103/0975-7406.84471
23. Shang, Y., Song, N., He, R., & Wu, M. (2024). Antioxidants and Fertility in Women with Ovarian Aging: A Systematic Review and Meta-Analysis. Advances in Nutrition, 15(8).
24. Sheena, L., Aitken, J., Sarah, C., Geoffry, I., Donald, E., Ralph, H., et al. (2013). The impact of sperm DNA damage in assisted conception and beyond: Recent advances in diagnosis and treatment. Reproductive Biomedicine, 4, 11–21.
25. Xu, Y., Nisenblat, V., Lu, C., Li, R., Qiao, J., Zhen, X., & Wang, S. (2018). Pretreatment with coenzyme Q10 improves ovarian response and embryo quality in low-prognosis young women with decreased ovarian reserve: A randomized controlled trial. Reproductive Biology and Endocrinology, 16(1), 29.
26. Zeber-Lubecka, N., Ciebiera, M., & Hennig, E. E. (2023). Polycystic ovary syndrome and oxidative stress—from bench to bedside. International Journal of Molecular Sciences, 24(18), 14126.

Тази статия е част от инициативата на безплатния уебинар „Женското тяло в репродуктивен фокус“ на платформата До Tеб. Следете ни за още полезни практики, съвети и подкрепа от специалисти.